— Ами Джанет Симънс? — попита Грейнджър.
— Какво за нея? Ако вярва, че съм убил Тигъра, кажи й да ти предостави доказателствата.
Грейнджър размърда крака и се вторачи в обувките си.
— Симънс има среща с Фицхю утре. Твърди, че иска да говорят за теб.
— Слушай, Том, Симънс не разполага с нищо. Просто е ядосана, защото не можа да проведе разпит. Ще го превъзмогне.
Грейнджър сви рамене, сякаш всичко, казано от Майло, можеше да бъде оспорено.
— Е, просто дръж досието в безопасност.
23
Вечерта, когато Стефани си лег на, Майло извади покритата с вестник папка от чекмеджето си за бельо, където я бе скрил след като се прибра у дома. Тина, която бе взела млякото от ръцете му, попита учудено:
— От колко вестника имаш нужда?
Сега, докато се събличаше, тя каза:
— Няма да стоиш до късно, нали?
— Просто искам да прочета някои неща.
— Добре, но не закъснявай. Трябва да сме в колата в шест. Знаеш колко време отнема да минеш през проверките.
— Разбира се.
— Не ме успокоявай, господинчо — ухили се тя, като се просна гола на леглото. — Дай ми целувка.
Той го направи.
— А сега, ела в леглото.
Половин час по-късно, когато Тина заспа, той си обу боксерките и отнесе папката във всекидневната. Наля си чаша водка, опита се да спре да мисли за цигари и зачете досието на Бенджамин Харис, бивш служител на Управлението, бивш турист, бивш Тигър. Бивше човешко същество.
Бенджамин Майкъл Харис бе роден на шести февруари 1965 година. Син на Адел и Дейвид Харис от Съмървил, Масачузетс. Религията на родителите му бе отбелязана като Християнска наука, а неговата — „без религия“. Това не беше изненадващо. Ако наистина бе искал да стане агент, би изключил всичко, което можеше да го настани зад бюрото за вечни времена.
Контактът с него бе осъществен през януари, 1990 г. от Терънс А. Фицхю, специалист по Азия, който тъкмо бе заел нов пост в Дирекцията по операциите (през 2005, дирекцията бе погълната от Националното разузнаване). Предната година Харис завършил университета в Бостън с диплома по журналистика и втора специалност по азиатски езици. Контактът с него бил осъществен в Ню Йорк, където Харис работел на свободна практика за „Ню Йорк Пост“. Първоначалният доклад на Фицхю отбелязваше следното: „Неочаквана способност да спечели нечие доверие, което, по мнението на проверяващия, би трябвало да е отличителен белег за агентите. В миналото разчитахме прекалено много на техническите умения, в резултат на което операциите оставиха прекалено много служители психологически увредени. Това може да се коригира най-добре от агенти, които си служат и с психиката, а не само с тялото. Сътрудничество, а не принуда.“
Въпреки отношението си към Фицхю, Майло бе съгласен с мнението му. Самият той бе споменал веднъж пред Грейнджър, че един от недостатъците на Туризма е, че туристите биват обучавани като чукове, а не като пера. Грейнджър намери метафората за тромава, затова Майло опита отново: „Туристите трябва да са подвижни машини за пропаганда. Лична и политическа пропаганда.“ Грейнджър очевидно не бе убеден, но обеща да си отбележи идеята му.
След продължителен период на обучение във Фермата, Харис бе изпратен в Пекин да чиракува при прочутия Джак Куин, който, според аналите на Управлението, бе изнесъл голяма част от Студената война в Азия на собствените си рамене, измъквайки хора и информация от Виетнам, Камбоджа, Хонконг, Китай и Малайзия. Единствената страна, където бе претърпял неуспех, бе Япония, където от 1985 г. до смъртта му от рак през 1999 г., той бе персона нон грата.
Ранните доклади на Куин относно младото му протеже бяха изпълнени с ентусиазъм и хвалеха способността на Харис бързо да усвоява информация, идеалното му владеене на мандарин и силно развитите му умения на разузнавач. През четирите месеца от август до ноември, Харис бе създал мрежа от дванадесет агенти от чиновници в китайското правителство. Тези хора даваха информация, която водеше средно до три месечни доклада за положението в Централния комитет.
През 1992 г. обаче, в бюрото в Пекин настъпили разногласия. Ако човек сравнеше докладите, писани от Харис и Куин, проблемът ставаше очевиден. Харис, изгряващата звезда, се опитваше да се сдобие с контрол върху бюрото, докато Куин, вече преминал звездните си години, правеше всичко възможно да запази поста си. Мнението на Лангли било, че постът на Куин бил непоклатим и шефовете одобрили дисциплинарно наказание за Харис. Тримесечна принудителна отпуска, която той прекарал в Бостън със семейството си.