Стефани се разочарова, когато видя купените от Майло портокали, затова той й обясни, че витамините са необходими за предстоящия полет в космоса.
— Космонавтите трябва да ядат щайги с плодове преди да им позволят да се качат в совалката.
Стеф му повярва за около пет секунди, после го изгледа усмихнато и обори логиката му.
— Не звучи логично, татко.
— Защо?
Тежка въздишка.
— Космонавтите взимат мултивитамини, а не ядат портокали.
— И кога летя за последен път в космоса, малка госпожице?
— Хайде де.
Сред въжетата, които ограждаха поредната опашка, Стеф провери отново ръста си с метъра и се зарадва, че е достатъчно висока. В същия миг телефонът на Майло звънна. Той се завъртя настрани и Тина не успя да чуе разговора, който продължи около минута. Майло се обърна към тях усмихнато и каза:
— Вие двете ще седнете заедно, нали?
— Ами ти? — попита Тина. — Няма ли да се качиш?
— Разбира се, че ще се качи — отговори Стефани.
— Ще седна отзад. Оказа се, че едно старо другарче е тук. Ще седна с него.
— Кое е това старо другарче?
— Тя е ливанска танцьорка — отвърна Майло, после се ухили, когато забеляза изражението на Тина. — Шегувам се. Стар приятел, който може да има нещо за мен.
Тина не хареса отговора му, но още преди да тръгнат, Майло я предупреди, че от време на време може да се наложи да направи компромис, като се имаше предвид как вървеше работата му. Но пък тайна среща на „Космическата планина“?
— Ще ни запознаеш ли от другата страна? — попита тя.
Долната устна на Майло потръпна.
— Да, разбира се. Ако той има време.
Стефани вдигна ръце.
— Кой няма време в Дисниуърлд?
Стигнаха до началото на опашката, където две празни влакчета стояха на платформата. Всяко влакче се състоеше от два тесни вагона, всеки с по три седалки, една зад друга. Майло целуна момичетата и им каза, че ще се настани в следващото влакче. Униформен тийнейджър ги поведе напред, но Майло му прошепна нещо, показа му значката си и седна на предпоследната седалка във второто влакче. Тина се настани зад Стефани, после се завъртя към Майло, но не можа да го види заради останалите пътници. Когато се наведе от вагона да надникне, друга униформена тийнейджърка каза:
— Госпожо, моля ви, не се навеждайте навън. Става дума за безопасността ви.
Тина й благодари за загрижеността.
— Така ли мислиш? — попита Стефани.
— Какво, скъпа? Не те чух.
— Попитах дали наистина мислиш, че ще излетим в космоса?
— Може би — отвърна Тина, като отново се опита да види Майло.
Влакчето потегли бавно към тъмния тунел напред.
За кратко тя забрави загадката с тайния посетител на съпруга си. Беше прекалено разсеяна от сладникавата космическа музика и отминалите от мода астероиди, космически кораби и светлинни шоупрограми в огромния купол. За първи път Стефани не отправи саркастични забележки, а само подвикваше щастливо докато се издигаха, а после спускаха рязко надолу.
Когато стигнаха до края и излязоха от вагона, Стефани вече си бе възвърнала гласа.
— Хайде да повторим!
— Чакай първо да си поема дъх.
Зачакаха пристигането на Майло до стоманената ограда.
— Защо татко не се качи в нашия влак? — попита Стефани.
— Може би приятелят му е закъснял.
Стефани притисна брадичка към парапета и се замисли, после вдигна глава.
— Ето го!
Семейство в яркооранжеви фланелки запълваше първите четири места. Майло седеше с безизразно лице на петото, пред мъж на около седемдесет години. Тина се вгледа в тях внимателно и забеляза набръчканото лице на стареца и широката му челюст. Имаше дълбоко разположени очи с тежки клепачи, които приличаха на тези на Майло, а рядката му бяла коса бе подстригана съвсем късо, както собственият й баща правеше през седемдесетте години.
Въпреки крехкия си вид, старецът нямаше нужда от помощ, за да слезе от влака и, когато го направи, се оказа висок и с внушителна осанка. Двамата мъже се усмихнаха и се приближиха към тях. Старецът махна с ръка към бузата си, сякаш отпъждаше досадна муха. Преди Майло да успее да каже нещо, той протегна ръка и заговори със силен руски акцент.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожо Уийвър.
После пое ръката й и я целуна кавалерски.
— Евгени Примаков — представи го Майло. — Евгени, това е Тина, а тази тук — той вдигна Стефани на ръце, — е най-добрата певица на шансони след Едит Пиаф. Запознай се със Стефани.