Примаков се усмихна широко и целуна подадената му ръка. Стефани бързо избърса ръка в панталона си и той се засмя весело.
— Права си да постъпиш по този начин — каза руснакът. — Умна госпожица.
— Вие сте стар приятел на Майло? — попита Тина.
— Да, може да се каже. От години се опитвам да го накарам да работи за мен, но човекът е упорит. Мисля, че е патриот.
— Искаш ли да пийнем нещо? — прекъсна го Майло. — Умирам от жажда.
Евгени Примаков поклати глава.
— Иска ми се да можех, но трябва да намеря собственото си семейство. Вие отивайте. Може да се видим по-късно.
Той се завъртя към Тина и добави:
— Всичко, което Майло някога ми е споделял за красотата ви, е прекалено скромно.
— Благодаря — промърмори тя.
— Всичко хубаво, Евгени — каза Майло и поведе семейството си надолу по рампата.
Случката беше любопитна, но когато Тина го подложи на натиск, Майло призна само, че Евгени е стар пенсиониран агент.
— Беше един от най-добрите. Научи ме на някои номера.
— Руски агент те е учил на нещо?
— Занаятът не познава граници, Тина. Освен това, той вече не е руски агент. Премести се в ООН.
— Какво прави шпионин в ООН?
— Намира начини да бъде полезен.
Тина долови, че срещата го бе притеснила. Каквото и да бяха обсъждали, бе развалило веселото му настроение.
— За Анджела ли говорихте? — попита тя.
— Най-вече. Евгени я познаваше и иска да разбере какво става.
— Можа ли да му разкажеш нещо?
— Не достатъчно — отговори той, после й обърна гръб и попита Стефани. — Кой е гладен?
Вечеряха в един от безличните ресторанти в курорта и Майло успя да проведе лек безгрижен разговор със Стефани, която не спираше да се възхищава от „Космическата планина“. Прибраха се в апартамента към девет и половина. Всички бяха скапани, затова се изкъпаха, приспаха Стефани и се метнаха в леглото. Сексът изискваше прекалено много енергия, затова се прегърнаха кротко и се загледаха през стъклената врата на терасата в луната, която се отразяваше в изкуственото езеро.
— Добре ли си прекарваш? — попита Майло.
Тина кимна.
— Хубаво е да си далеч от библиотеката.
— Хайде да отидем в Швейцария догодина. Никога не си била там.
— Ако можем да си го позволим.
— Ще обера някоя банка.
Тина се засмя учтиво.
— Майло?
— Да?
Тя седна, за да му покаже, че става дума за нещо важно.
— Не искам да се ядосаш.
Той също седна.
— Ами не ме ядосвай.
Това не беше отговора, на който се бе надявала.
— Слушай, имам лошо усещане.
— Да не ти е лошо?
Тя поклати глава.
— Нещо не е наред. Знам го със сигурност. После пък се появява стар руснак, а аз не вярвам на нищо, което ми разказа за него.
— Не ми вярваш — каза той безизразно.
— Не е така.
— Точно така е — възрази Майло, но не се надигна от леглото, както правеше понякога, когато се караха.
— Ще ти дам пример. Как научи руски толкова добре?
— Какво?
— Руският ти е перфектен. Том спомена, че говориш като истински руснак.
— Учих руски. Знаеш го. Бива ме в езиците. Дори и ако не ставам за нищо друго.
Тина въздъхна тежко. Отговорите му й се струваха нелогични, но как можеше да изрече с думи нещо, което бе само разяждаща тревога в костите й?
И двамата се стреснаха, когато телефонът на Майло завибрира на нощното шкафче. Очите му, вече широко отворени, останаха приковани в нея.
— Да? — каза той.
Чертите му се сковаха и той промърмори:
— И Адам.
Следващите му думи бяха:
— Сега? Но аз съм с…
Тина видя как на лицето му се изписа непознато изражение.
— Добре.
Майло остави телефона на шкафчето, но продължи да я гледа вторачено. Тогава тя осъзна, че въобще не бе гледал в нея, а през нея. Той се надигна и отиде до вратата към терасата. Погледна навън, после се върна до скрина и започна да се облича светкавично, сякаш в хотела бушуваше пожар.
— Майло?
Той облече ризата си.
— Слушай, не мога да ти обясня всичко. Не и сега. Няма време. Ако разполагах с време, щях да ти разкажа всичко. Абсолютно всичко.
Той отвори вратата на гардероба и извади куфара си. Клекна до него и се завъртя към нея.
— Права си. Прекалено потаен съм. Съжалявам. Наистина. Но сега трябва да изчезна.
Тина скочи от леглото.
— И аз идвам.
— Не!
Майло рядко говореше с подобен тон. Тя се върна бързо в леглото и придърпа чаршафа върху себе си. Той се приближи до нея.