Майло не отговори.
— Знаеш ли защо съм добър в работата? — попита Айнър.
— Защото си толкова красив?
— Защото мисля колкото се може по-малко. Нямам претенции, че разбирам всичко. Том ми се обажда и това е достатъчно за мен. Том е Господ, когато е на онази линия. Но ти, приятелю, не си Том.
Беше прав, затова Майло му разказа набързо за случилото се, включително за неочаквания край на ваканцията му и тайното съобщение на Грейнджър.
— Всичко тук в Европа е започнало с полковника и Рене Берние. Трябва да си изясня фактите преди да продължа.
— Добре — кимна туристът. — Какво ще стане след като Даян Морел те осветли?
— Ще реша какъв ще е следващият ми ход.
Макар Грейнджър да бе наредил на Айнър да помогне на Майло, всички туристи изпълняваха със заповедите си до пристигането на следващата заповед. Съвсем възможно бе на сутринта Айнър да получи нареждане да убие спътника си, но за момента изглеждаше задоволен от обясненията.
Майло забеляза, че собственикът на мерцедеса имаше адаптор за айпод. Бръкна в раницата си, извади своя и го включи. Гласът на Франс Гал изпълни колата.
— Това пък какво е? — раздразнено попита Айнър.
— Най-хубавата музика в света.
Около четири и половина прекосиха несъществуващата вече граница с Франция. Видяха три полицейски коли, но никой не ги спря. Слънцето започваше да се спуска надолу, закривано от време на време от сивите облаци около Париж.
— Ще задържим колата до утре — каза Айнър. — Мисля да намерим някое рено. Опитвам се да изпробвам всички европейски марки преди да си купя собствена кола.
— Том не би ти позволил да си купиш собствена кола, нали? Заради формалностите или регистрацията.
Айнър сви рамене небрежно, сякаш това бе грижа за начинаещите туристи.
— Изградих си легенда за всеки случай. Разумно е да направя няколко покупки с нея.
Майло се замисли за легендата на Долан, която бе изграждал с години.
— Апартамент?
— Малък. На юг.
Предположи, че всички туристи действат по този начин. Поне по-умните.
— Е, какъв беше проблемът във Франкфурт? Преподаваше добри маниери на банкери?
Айнър задъвка долната си устна, чудейки се каква част да сподели.
— Банкерството е мръсна работа. Но задачата бе лесна. Сдобий се с отговори и се отърви от уликите.
— Успешно ли мина?
— Винаги успявам — отговори Айнър.
— Разбира се.
— Не ми вярваш!
След секунда, Майло отговори:
— За туриста успехът и провалът са еднакви — изпълнени задачи.
— Господи. Пак ли цитираш Черната книга?
— Наистина трябва да я откриеш, Айнър. Определено улеснява живота.
Измъченото изражение на туриста зарадва Майло. Той си припомни собствената си кариера в Туризма. Един ден бе склонен на самоубийство, на следващия се чувстваше непобедим. Забелязваше много от второто чувство у Айнър. което можеше да доведе до преждевременната му смърт. Ако единственият начин да го накара да се вслуша, бе да излъже за източника на уроците, бе готов на това.
— Къде я намери? — попита най-после Айнър, приковал очи в тъмния път.
— Болоня — отвърна небрежно Майло. — В една книжарница.
— Шегуваш се.
— Вехто прашно магазинче с рафтове до тавана.
— И как се озова там?
— По следите. Няма да те отегчавам с всички стъпки, но последната следа бе в испанска джамия. Скрита в корицата на корана на имама. Можеш ли да повярваш?
— Уха! — възкликна Айнър. — Каква беше последната следа?
— Адресът на книжарничката и местонахождението на Черната книга. На върха, разбира се, така че никой да не я вземе погрешка.
— Голяма ли е?
Майло поклати глава.
— Малко по-голяма от брошура.
— И колко време ти отне?
— Да я намеря?
— От самото начало. Още от първия път, когато положи усилия да я откриеш.
Майло искаше да го увери, че издирването не бе лесно, но също така искаше да му вдъхне надежда.
— Шест-седем месеца. След като веднъж тръгнеш по следата, издирването набира инерция. Който и да е нагласил следите, е знаел какво прави.
— Той? Защо не тя?
— Намери книгата — отговори Майло. — Тогава ще разбереш.
29
Половин час преди Париж ниското лятно слънце изчезна зад стоманеносивите облаци и от небето се изля проливен дъжд. Айнър включи чистачките и изруга бурята.
— Е, накъде? — попита той.
Майло провери часовника си. Вече беше седем. Беше се надявал да открие Даян Морел, но се съмняваше, че щеше да е в службата толкова късно в петък.