— Това е сериозна работа. Ясно ли е? Но не избързвай с изводите преди да разберем всичко. И да не съобщаваме на словенците за трупа. Не искаме да ни задържат за разпит.
Анджела кимна послушно.
Чарлз я пусна, грабна сакото, панталона и обувките си и тръгна по кея. От яхтата си дебелата италианка подсвирна весело.
— Хубавец! — извика тя.
4
Час и половина по-късно се подготвиха да потеглят отново. Чарлз искаше да шофира, но Анджела възрази и започна да спори с него. Вероятно шокът й бе дошъл в повече. Чарлз не каза и дума, но тя сглоби мозайката в главата си. Франк Доудъл, любимият й началник, бе убил Лио Бърнард и Душан Маскович и бе изчезнал с три милиона долара правителствени пари.
Най-заклеймяващото доказателство дойде от обаждането й до Виена. Хард дискът на компютъра на Доудъл бе изчезнал. Компютърните експерти смятаха, че е бил свален по някое време в петък сутрин, точно преди Франк и Лио да потеглят към Словения.
Въпреки всичко това, Анджела състави нова, изпълнена с надежда, теория. Словенците бяха виновни. Франк бе взел хард диска си, но го бе направил по принуда. Старите му другарчета от словенското разузнаване го заплашваха.
По-късно се срещнаха с Богдан Крижан, местният шеф на разузнаването, и се настаниха в ресторанта на хотел „Словения“. Анджела се вторачи мрачно във възрастния мъж, който похапваше пържени калмари. Той й обясни, че е прекарал петъчната вечер с Франк Доудъл. Двамата пили в хотелската му стая.
— Какво искащ да кажеш с това, че си го посетил? — попита Анджела. — Не трябваше ли да работиш?
Крижан я изгледа над чинията си. Ъгловатото му лице сякаш се разшири, когато сви рамене в типичен балкански жест.
— Ние сме стари приятели, госпожице Йейтс. Стари шпиони. И това, което правим, е да пием до ранна утрин. Освен това, бях чул за Шарлот. И му поднесох съчувствието си под формата на бутилка.
— Шарлот? — попита Чарлз.
— Жена му — отговори Крижан, после се поправи. — Бившата му жена.
Анджела кимна.
— Тя го заряза преди около шест месеца. Франк го прие адски мъчително.
— Трагично — отбеляза Крижан.
За Чарлз мозайката бе почти сглобена.
— И какво ти спомена той за посещението си тук?
— Нищо. Разбира се, попитах го безброй пъти. Но той само ми намигна. Сега ми се иска да ми се беше доверил.
— На мен също.
— В неприятности ли е затънал? — попита Крижан без да се разтревожи видимо.
Чарлз поклати глава. Телефонът на Анджела звънна и тя напусна масата.
— Изпълнена с горчивина жена — каза Крижан, като кимна към гърба й. — Знаеш ли как я нарича Франк?
Чарлз не знаеше.
— Синеокото ми чудо — ухили се Крижан. — Франк е чудесен човек, но няма да разпознае лесбийка, дори ако го фрасне по носа.
Чарлз се наведе към него, докато Крижан ровичкаше с вилицата в чинията с калмари.
— Сещаш ли се за още нещо?
— Трудно ми е да се сетя, когато не искаш да ми обясниш за какво става дума — отвърна той. — Но наистина нищо не ми хрумва. Не забелязах нищо особено у Франк.
Застанала близо до вратата, Анджела притисна ръка към ухото си, за да чува по-добре. Чарлз се надигна и раздруса ръката на Крижан.
— Благодаря за помощта.
— Ако Франк има неприятности, надявам се да се отнесете справедливо с него — каза Крижан, като задържа ръката му по-дълго от обичайното. — Той служи на страната ви в продължение на много години. Ако е допуснал грешка в края на живота си, кой може да го съди? — попита той, като отново сви рамене и пусна ръката на Чарлз. — Не можем да сме перфектни през цялото време. Никой от нас не е господ.
Чарлз остави Крижан на философските му размисли и тръгна към Анджела. Тя затвори телефона си със зачервено лице.
— Какво има? — попита той.
— Беше Макс.
— Кой?
— Нощният дежурен в посолството във Виена. В четвъртък вечер един от информаторите на Франк изпратил информация за руснак, когото наблюдаваме. Крупен олигарх. Роман Угримов.
Чарлз знаеше доста неща за Угримов — бизнесмен, напуснал Русия, за да спаси кожата си, но запазил влиятелни контакти.
— Каква информация? — попита той.
— За изнудване — отговори Анджела. — Угримов е педофил.
— Може да е съвпадение — отбеляза Чарлз, когато излязоха от ресторанта.
— Възможно е. Но вчера Угримов се нанесъл в новата си къща. Във Венеция.