— Сигурен съм, че няма да е необходимо — отвърна Майло и й благодари за помощта, после добави. — Преди сестра ми да умре, имаше ли неочаквани посетители? Приятели, които не сте виждали преди, или работници?
Мадам Кане погали ръката му.
— Виждам, че живеете с надежда. Не искате да повярвате онова, което сестра ви направи.
— Не е така… — започна той, но тя вдигна ръка.
— Прасетата ми зададоха същия въпрос. Но през деня работя в цветарския магазин на сестра ми и не виждам никого.
След като мадам Кане си тръгна, той извади бутилка шардоне от хладилника, напълни чаша, изпи я и я напълни отново. Седна на канапето и се замисли.
Не заспивай. Не сънувай Тина и Стеф.
Квартирата на Анджела имаше само една спалня, но, за разлика от повечето френски апартаменти, стаите бяха големи. Хората на Даян Морел бяха огледали мястото внимателно, груб обиск, оставил хаоса, който ченгетата по целия свят не се чувстваха задължени да оправят. Майло знаеше, че ще трябва да се съсредоточи върху места, които вероятно бяха пропуснали.
Издирването на Тигъра бе любимия проект на Анджела. Не беше поискала финансиране за него и не бе докладвала напредъка си в посолството. Следователно, надали бе държала бележките си по случая там. Трябваше да са някъде тук, освен ако не се бе постарала да запамети абсолютно всичко. Майло се надяваше, че не го бе направила.
Започна с кухнята. Кухните предлагат най-много възможности за скривалища. Тръби за вода и газ, уреди, шкафове с чекмеджета. За да прикрие движенията си, той пусна радиото на станция с класически рок. Извади всички чинии и чаши от шкафовете и дръпна хартията, с която бяха застлани. Провери тръбите. Опипа долните повърхности на чекмеджетата и масата, после прегледа всичко в хладилника. Натопи пръсти в мармалад, меки сирена и вмирисана кайма. Провери ръбовете на хладилника, после го издърпа, за да огледа тръбите в задната му част. Намери отвертка, разглоби микровълновата, телефона и кухненския комбайн. След два часа, докато радиото свиреше „Хероин“ на „Велвет ъндърграунд“, призна поражението си и започна да разтребва.
Нямаше нужда да го прави, но си спомни колко чист и подреден бе апартаментът на Анджела миналата седмица. Макар да бе изморен и мръсен, нямаше желание да остави хаоса. Все пак, разполагаше с цяла нощ. Захвана се за работа и почисти кухнята идеално.
Айнър звънна докато Майло ровеше из банята и, когато влезе в апартамента му подаде мазна кесия с гирос и пържени картофи. Туристът бе изял собствената си вечеря на улицата, наблюдавайки за френски агенти.
— Няма абсолютно никой — съобщи му той. — Ще имаме спокойствие, поне до сутринта.
Майло не искаше да прекарва много време на мястото, където Анджела бе умряла, затова възложи претърсването на спалнята на Айнър. Не беше сигурен колко още може да продължи с това — бе скапан от умора, но се напрегна, клекна до клозета и разтърси тръбите, които водеха към бойлера, после ги опипа внимателно. Ето. Пръстът му докосна ъгълчето на малка алуминиева кутия, закрепена с магнит към тръбата.
Капакът на кутията бе украсен с репродукция на стара френска реклама за алкохол, от онези, които влюбените в Европа нюйоркчани купуваха като плакати, за да украсят дневните си. Брюнетка в червена викторианска рокля пляскаше с ръце развълнувано, вторачена в табла с чаши и бутилка „Мари Бризар“. Надписът гласеше: „Летни удоволствия“.
Вътре имаше ключ без отличителни белези. Майло го прибра и върна кутийката зад тръбата.
Не каза на Айнър за ключа. Нямаше смисъл да го прави преди да намереха следващото парченце от мозайката, но не откриха нищо повече. Накрая просто останаха в почистения апартамент.
30
Айнър се настани в леглото на Анджела, а Майло — на канапето. Сънят дойде бързо и, той се събуди късно сутринта, с усукан около потното си тяло чаршаф и стиснал ключа в юмрука си. Не помнеше кога си бе свалил панталона.
Излязоха чак по обед. Мадам Кане се появи на стълбището да ги поздрави. Майло представи приятеля си, Ричард, и възрастната жена му се усмихна тъжно, сякаш и той бе загубил сестра си.
Отново валеше. Докато тичаха към колата, Айнър заяви, че знаел най-доброто място в Париж за истинска американска закуска. Майло обаче искаше да действат.
— Двадесети район — каза той.
Айнър се замисли за момент.
— Шегуваш се! Офисът на ДЖСЕ?
— Тя работи там.
— Да. А ако нашето правителство те обвинява за убийството на Анджела, тогава французите с радост ще те предадат.