Даян Морел отвори уста, но я затвори бързо. Облегна се на стола си и каза:
— Интересно. Кой ви го каза?
— Приятел.
— ЦРУ знае доста неща, господин Уийвър — ухили се тя. — Честно казано, завиждаме ви. Нашият персонал е малък, а всяка година социалистите атакуват бюджета ни. За малко да ни унищожат през седемдесетте години — обясни Даян и поклати глава. — Не, не съм от жените, които биха написали новия „Комунистически манифест“.
— Значи съм получил погрешна информация.
— Не съвсем.
— Така ли?
Даян Морел забеляза интереса му.
— Ще ви разкажа всичко, господин Уийвър. Просто трябва да проявите търпение.
Майло се опита да си придаде търпелив вид.
Даян разтърка челото си.
— Миналия петък ви видяхме да обядвате с Анджела Йейтс. Същата вечер бяхте с господин Айнър и наблюдавахте апартамента й. Тръгнахте си рано, но после се върнахте и я посетихте. Няколко часа по-късно тя умря отровена. Лекарите казаха, че ставало дума за барбитурат. Всичките й приспивателни били заменени с него.
— Да — потвърди Майло.
— Господин Айнър и друг ваш служител влязоха в сградата в пет и шестнадесет сутринта в събота. После господин Айнър отиде във вашия хотел. Малко след това двамата изфучахте през задния вход.
Тя се прокашля като дългогодишен пушач и продължи:
— Открихме и двама ви на летището, където се готвехте да избягате. Помните ли?
— Айнър не отлиташе никъде — отговори Майло. — А излязохме през задния вход на хотела, защото бързах.
— Да се приберете у дома?
Той кимна.
— Всъщност, господин Айнър избяга, но не със самолет. Качи се в колата си и напусна летището. За съжаление, ние го изгубихме от поглед и той изчезна.
— Предполагам, че е трябвало да отиде някъде.
— Ако на летището знаех, че Анджела Йейтс е мъртва, нямаше да напуснете страната. За съжаление, научих това късно следобеда — каза тя, като стисна устни и се вгледа в него. — Разбирате накъде бия, нали? Всичко това ми прилича на предумишлено убийство.
— Наистина ли?
Даян Морел се вторачи в него. За разлика от Джанет Симънс, по лицето й нямаше никакви следи от безгрижие. С подутите си очи изглеждаше, сякаш цял живот е страдала.
— Освен това, твърдите, че не знаете нищо за убийството на Анджела Йейтс, но историята, която току-що ви разказах, навежда на различни мисли. И по-точно, че сте дошли в Париж и сте работили с господин Айнър, докато завършите мисията си. И си тръгнахте веднага след Анджела Йейтс умря. Ако пропускам нещо, моля ви, уведомете ме.
— Анджела беше моя приятелка — каза той след няколко секунди. — Не я убих, нито пък Айнър я уби. Ако вярвах, че той го е извършил, щях да ви го предам веднага.
— Въпрос — прекъсна го тя, като вдигна ръка. — Кой точно е господин Джеймс Айнър? Изглежда работи с персонала на посолството, но няма обществено досие за назначаването му там. Всъщност, той пристигна в Париж едва преди три месеца. Преди това е бил в Германия за три седмици. А по-рано — два месеца в Италия. А още по-рано — отново във Франция, Португалия и Испания. А преди Испания, където пристигнал преди година и половина, за него няма никакви данни в Европа. Кой е господин Айнър?
Това бе въпрос, който Мало се бе надявал да избегне. Даян Морел си беше свършила работата.
— Не знам — отговори той. — Това е истината. Но мога да ви кажа нещо, което се надявам да запазите в тайна.
— Давайте.
— Анджела Йейтс бе заподозряна в предателство. По-точно, че продава тайни.
— На кого?
— На Китай.
Морел примигна стреснато. Това бе нещо, което Управлението никога не би признала, и той се надяваше да прогони въпросите за Джеймс Айнър от главата й. Най-после тя каза:
— Интересно.
— Така ли?
— Сега ще ви помоля за същото, господин Уийвър. Да запазите тайна.
Майло кимна.
— Преди година, госпожица Иейтс и аз бяхме близки приятелки. Предполагам, че точно заради това не ви застрелях и не предадох трупа ви на американците. Аз също бих искала да узная истината.
— Радвам се.
— Мисълта ми е, че аз се опитах да я накарам да направи точно това — да продава тайни — призна Морел, като поклати глава и прехапа долната си устна. — Според мен е адски изненадващо, че Анджела би продавала тайни на китайците. Всъщност, сигурна съм, че не би го направила.
— Съгласен съм — потвърди Майло, после замълча.
Преди година.
— О…
Морел седна по-изправено.