— Какво?
Това бе жената, с която Анджела бе имала връзка. Жената, която бе разбила сърцето й. Морел очевидно й бе показала, че връзката им е била просто начин да я подмами да продава тайни.
— Нищо — каза той. — Продължавайте.
— Анджела не се съгласи да ни продава тайни, но работеше с някой друг. Забелязахме я да се среща с един мъж.
— С червена брада — допълни Майло.
Морел се намръщи и поклати глава отрицателно.
— Не. Защо мислите така?
— Просто идея. Продължавайте.
— Мъжът беше гладко обръснат. Възрастен. Оказа се, че Анджела наистина е двоен агент.
Майло се вторачи в нея.
— За кого?
— За ООН.
Той се разсмя.
— Имате предвид Интерпол. Да, звучи логично.
— Не. Имам предвид, че работеше за ООН.
— А стига бе — нервно се усмихна Майло. — ООН няма разузнавателна агенция. Може би Анджела просто е получавала информация от тях.
Морел отново поклати глава.
— И ние мислехме така отначало. Анджела се срещна с човек от централата на ЮНЕСКО тук в Париж. Името му е Евгени Примаков.
— Примаков? — повтори Майло зашеметен.
— Познавате ли го?
Той поклати глава, за да прогони внезапната паника. Не и Евгени.
— Продължавайте — помоли Майло.
— Направихме известни проучвания. Примаков е работил навремето за КГБ. Издигнал се до полковник и запазил ранга си, когато КГБ се превърна във ФСБ. После ги напуснал през 2000 г. и започнал работа за ООН в Женева. Не разполагаме с много данни за него, но през 2002 г. работил с някои представители от Германия. Опитвали се да създадат независима разузнавателна служба. Доводът им бил, че Съветът по сигурност можел да взима разумни решения само ако има независима агенция, която да му осигурява информация. Разбира се, дори не се стигнало до гласуване. Китай, Русия и вашата страна показали недвусмислено, че ще наложат вето върху идеята.
— Ами тогава е ясно — каза Майло. — ООН няма разузнавателна агенция, за която Анджела да работи.
Морел кимна, сякаш Майло най-после бе успокоил подозренията й, но каза:
— В началото на 2003 г. господин Примаков изчезна за около шест месеца. Появи се отново през юли във военния щаб на Съвета за сигурност, където работеше във финансовия отдел. Запази поста си въпреки промените в персонала. Намирам всичко това доста подозрително.
— Искате да кажете, че този човек, Евгени Примаков, ръководи тайна агенция в ООН? Невъзможно.
— Защо да е невъзможно?
— Ако в ООН имаше тайна агенция, щяхме да знаем за нея.
— Имате предвид, че вие щяхте да знаете за нея.
— Слушайте — изчерви се Майло, — през последните шест години ръководя отдел, който се занимава само с Европа. Ако нова разузнавателна агенция работеше в същата сфера, щях да разбера бързо. Не можете да скриете подобно нещо. Започват да се случват необясними събития, появяват се малки черни дупки, които трябва да бъдат запълнени. След година-две става съвсем лесно да забележиш появата на нова организация.
— Не бъдете толкова сигурен — отвърна Морел усмихнато. — През седемдесетте години Примаков ръководил успешни съветски операции в Германия. Подпомагал терористичната мрежа на „Баадер-Майнхоф“. Той знае как да пази тайна.
— Добре — съгласи се Майло.
Все още не вярваше, по причини, които не можеше да сподели с Даян Морел. Същите причини, поради които не бе споделил с Управлението, дори и с жена си.
— Моля, разкажете ми за полковник Лиен — каза той.
— Струва ми се, че вече знаете всичко, господин Уийвър. Защо вие не ми разкажете?
Майло изпълни молбата й.
— Срещали сте се с него през уикендите. Във вилата му. Но сте работили върху него, нали? Може и да сте спали с него, предполагам, че това е било неизбежно, но той е носил лаптопа си и вие сте можели да вземете от него каквото си поискате. Прав ли съм?
Тя не отговори, а зачака търпеливо.
— Знаем всичко това, защото МИ6 наблюдавало полковника. Те са хората, които му помогнали, когато получил инфаркт. И тогава копирали диска на лаптопа му. Така узнахме, че той е разполагал с някои от документите на нашето посолство, които получил във вилата от човек на име Хърбърт Уилямс или Ян Клаузнер. Подозирахме, че Уилямс е получил документите от Анджела, затова я наблюдавахме.
— Затова ли господин Айнър я уби?
Майло поклати глава.
— Не разбирате. Айнър не я уби. Не искаше да я убива. Искахме да видим на кого Анджела ще предаде информацията.
Лицето на Морел се изчерви силно. Изглеждаше бясна, но не се развика, а попита тихо: