— Разбира се.
— Къде ходехте? Анджела имаше ли друг апартамент?
Морел се усмихна.
— Значи сте били в апартамента й и сте го претърсили. И се надявате да има друго място, където Анджела да е скрила уликата, която ще докаже невинността ви. Така ли е?
— Може да се каже.
— Е, нямате късмет. Срещахме се в апартамента на приятел в деветнадесети арондисман. Няма да намерите нищо. Ходихме там два или три пъти. След това, използвахме само хотели. Разбирате ли?
— Адреса — каза той. — Моля ви.
— „Рю Давид д’Анжер“, номер тридесет и седем, седми апартамент. Близо до метростанция „Дунав“.
Майло повтори адреса, за да го запамети. Даян помоли:
— Разкажете ми за мъжа с червената брада.
Той примигна и тя се усмихна.
— Хайде да не си играем игрички. Просто ми разкажете.
— Забелязахме го с Анджела по време на наблюдението върху нея. Хърбърт Уилямс. Смятахме, че той е свръзката й с китайците.
Морел кимна.
— Защо?
— Защото един от съседите съобщи, че в петък следобед, около четири, тя пуснала в кооперацията мъж с червена брада и странен акцент. Казал, че бил техник, дошъл да провери основите на кооперацията.
— И е била с него през цялото време?
— Тъкмо излизала.
— Мисля, че това е убиецът на Анджела.
— Аз също — каза Морел, после погледна към бара, където Айнър и Ламбер говореха оживено. — Дъждът спря. Приключихме ли?
— Предполагам, че да. Какво ще направите по въпроса?
— За кое?
— За това. Когато се върнете в службата.
Тя стисна устни и се замисли.
— Ще трябва да докладвам за срещата. Все пак, имаше свидетели.
Майло кимна.
— Но не трябва да го правя веднага. А след като напиша доклада, ще мине известно време докато стигне до вашето посолство. Поне ден-два.
— Опитайте се да ги направите два, моля ви.
— Ще опитам.
Той почти й повярва.
— Благодаря ви, че бяхте откровена с мен.
Морел се наведе към него.
— Когато най-после говорите с тях, моля, кажете на господарите си, че ако някой умре в Париж заради тяхната дезинформация, правителството ви може да забрави за привилегиите си във Франция. Ясно ли е?
— Ще предам — отговори Майло.
Чувстваше се беден, сякаш й дължеше нещо за помощта, но нямаше какво да даде. После осъзна, че макар и с малко, все пак разполагаше с нещо.
— Знаете ли, Анджела се примиряваше с края на връзката ви, като се хвърляше ожесточено в работа. Тя ми го каза. Но не е взимала приспивателните заради вас. Не сте виновна за смъртта й.
Морел закима, после спря рязко, сякаш си бе припомнила коя бе тя и кой бе той.
— Разбира се, че не съм виновна. Вие сте виновен.
Тя се изправи, отиде до бара и дръпна ръкава на Ламбер. Майло кимна на въпросителния поглед на Айнър и туристът върна мобилните телефони на агентите. Загледаха как французите излизат навън в хладния влажен следобед. Двамата мъже останаха вторачени във вратата още няколко секунди.
32
„Рю Давид д’Анжер“ беше една от шестте улици, които излизаха като листенца на цвят от „Плас дьо Рин“. Майло реши, че Айнър ще остане в колата, а той ще влезе. Доверяваше се на Даян Морел до известна степен, но партньорът й, Ламбер, можеше да направи какво ли не.
— Имаш ли нужда от пистолета? — попита Айнър.
— Ако имам, значи върша нещо нередно.
Номер тридесет и седем се намираше в началото на улицата. Ъгълът на кооперацията гледаше към метростанция „Дунав“ в средата на площада. Ключът от апартамента на Анджела не влезе в ключалката, затова Майло се вгледа в колонката със звънци. Чудесно, единият звънец принадлежеше на фирма — „Електрисиен дьо Денюб“. Той го натисна.
— Затворено е — отговори мъжки глас.
— Моля ви — настоя Майло. — Спешно е.
— Какво?
— Компютъра ми.
Отначало мъжът не отговори, но Майло го чу да въздъхва.
— Четвърти етаж — каза мъжът и отвори вратата.
— Мерси.
Майло влезе вътре и се скри под стълбището, където бяха подредени пет мърляви кофи за боклук.
Клекна зад тях и се намръщи от вонята на развалено месо и зеле.
Първо чу как четири етажа по-нагоре се отвори врата.
— Ало? — извика мъжки глас.
После се чуха стъпки, слизащи по стълбите, и мърморене. Старецът слезе до първия етаж, надникна навън, изруга и започна да се катери обратно нагоре. След като вратата му се затръшна, Майло изскочи от скривалището си и се понесе по стълбите.