За щастие, седми апартамент се намираше на третия етаж, така че не му се наложи да минава покрай вратата на електротехника. На табелката до звънеца пишеше „Мари Дюпон“, което бе френският аналог на „Джейн Смит“.
Майло звънна в случай, че някоя приятелка на име Мари Дюпон наистина живееше там, но никой не му отвори. Чу звуци от телевизор от съседния апартамент, номер шест, но нищо от седем.
Вратата беше типична тежка европейска врата с два малки матови прозореца, които се отваряха отвътре, така че страхливите пенсионери да могат да проведат разговор без да отварят. Ключалките бяха две.
Сърцето на Майло се сви. Знаеше какво щеше да стане. Ключът му отключи онази в средата на вратата, но не влезе във втората. Нямаше представа къде можеше да е вторият ключ. Не бе под изтривалката.
По дяволите Анджела и прекалено развитото й чувство за сигурност. Също като вратата, рамката бе тежка и стара, подсилена със стомана. Изключително ефективна, също като Анджела Йейтс.
Майло се върна тихо долу, влезе във вътрешния двор и погледна нагоре. Терасите започваха от втория етаж. Всяка имаше малка стъклена врата, а в широкото метър и петдесет пространство между терасите имаше малки високи прозорци, вероятно за банята.
Дългата тръба на ъгъла на кооперацията се издигаше до покрива, но след като я подръпна, Майло осъзна, че нямаше да издържи тежестта му. Върна се на третия етаж и звънна на апартамент номер шест.
След минута, вграденият прозорец се открехна и млад мъж се вторачи в него.
— Какво има?
— Ъъъ… — Майло се опита да прозвучи притеснен. — Говорите ли английски?
— Малко — сви рамене мъжът.
— О, това е страхотно! Може ли да използвам тоалетната ви? Чакам приятелката си, Мари, вече цял ден. Тя тъкмо ми звънна и каза, че ще се забави поне още половин час. Имате ли нещо против?
Младежът се повдигна на пръсти, за да огледа Майло от горе до долу и да се увери, че не държи оръжие.
Майло му показа празните ръце и разкопчаната раница.
— Дрехи — обясни той. — Наистина, просто трябва да ползвам тоалетна.
Мъжът му повярва и отвори вратата. Майло продължи да играе ролята си, като посочи напред и попита:
— Натам ли?
— Да.
— Чудесно.
След като влезе в банята, той заключи вратата, включи шумния вентилатор и се вслуша внимателно. Мъжът се върна при телевизора си.
Малкото прозорче се намираше над ваната. Рамката му бе ужасно изцапана от безбройните душове и прах, но се отвори лесно. Майло бръкна в раницата и извади лепенката, после натъпка вътре сакото, ризата и вратовръзката си. Остави раницата на пода до клозета. Останал по потник, той захапа лепенката, изкатери се на ръба на ваната и се вдигна до прозореца. Погледна навън и видя, че парапетът на терасата на Мари Дюпон се намира на около метър вдясно и надолу от него. Метър и петдесет вляво бе терасата на апартамент номер шест. Точно под него бе твърдата земя на вътрешния двор.
Прозорецът бе тесен, но той се завъртя настрани и промуши рамената си. Краката му увиснаха и сритаха корниза на завесата за душа.
Най-после, дишайки през стиснатите си зъби, които държаха рулото лепенка, той се показа навън до кръста. Центърът на тежестта му се измести и, ако пуснеше стената, щеше да падне в двора и да се пребие. Използва свободната си ръка, за да извади рулото от устата си и да го метне на терасата на Дюпон.
Бе изминало доста дълго време откак бе правил подобни неща и внезапно се уплаши, че вече е изгубил форма. Както Тина му бе казвала неведнъж, беше се превърнал в дебелак. Айнър пък го уверяваше, че вече е стар. Защо въобще висеше от прозорец три етажа над Париж?
Престани!
Той се отблъсна нагоре и краката му минаха през прозореца. Протегна ръце и улови парапета на Дюпон. Стисна го с всички сили, ужасен, че ще падне. Но не падна. Хвърли се напред и се приземи на терасата. Слава богу, и ръцете му, и парапетът издържаха. Той задиша бавно, за да си върне силите, после се надигна.
Грабна лепенката и откъсна няколко дълги парчета, които залепи на стъклената врата. Удари с лакът в средата. Стъклото се разби, но съвсем тихо и остана по лепенката. Той я свали, пъхна ръка през дупката и отключи вратата.
Без да си прави труда да огледа апартамента, отиде до предната врата и, използвайки ключа, който висеше на кукичка на стената, я отключи. Върна се до номер шест и звънна на звънеца. Младежът отвори прозорчето и се вторачи в него изумено.
— Съжалявам, че отново ви безпокоя — каза Майло, — но си оставих раницата в банята ви.
Мъжът отвори уста да отговори, но си промени решението и изчезна. След тридесет секунди отвори вратата и му подаде раницата.