— Как излязохте? — попита той.
— Щях да ви благодаря, но не исках да прекъсвам предаването ви. Надявам се, че банята не мирише — отворих прозореца, за да проветря.
Мъжът се намръщи на мърлявата му фланелка и панталон.
— Какво стана? — попита той.
Майло погледна дрехите си, после посочи отворената врата на номер седем.
— Мари се върна и… наистина, човече, не искаш да знаеш.
33
Започна с всекидневната. Изпразни малкото бюро и огледа колекцията с филми, които отговаряха на вкуса на Анджела — „Север-северозапад“, „Чайнатаун“ и „Някои го предпочитат горещо“. Внезапно на вратата се позвъни. Майло събу обувките си и се наруга задето не бе взел пистолета, но се оказа Айнър, който му поднесе телефона си.
— За теб е.
Майло отнесе телефона във всекидневната. Първото, което Грейнджър попита, бе:
— Сам ли си?
Айнър бе влязъл в кухнята. Майло чу отварянето на хладилника.
— Да.
— Уволниха ме, Майло.
— Какво?
— Фицхю го нарича „ваканция“, но въобще не е така. Бесен е задето те предупредих за хората от министерството, както и че ти показах досието на Бенджамин Харис.
— Как е разбрал за него?
— Предполагам, че някой от чиновниците му е казал, но няма значение. Потеглям за една седмица в Ню Джърси. Писна ми от града.
Майло бе обзет от чувство за вина. Управлението бе единственото нещо, останало в живота на стария вдовец, а сега заради него, и тя бе изчезнала.
— Какво научи? — попита Грейнджър. — Айнър ми каза, че си говорил с французите.
— Слушай, Том. Дори не съм сигурен, че трябва да бягам. Може би е по-разумно да се предам.
— Стой надалеч — предупреди го Грейнджър. — Казах ти, че Симънс се видя с Фицхю. Знае, че си бил в Париж и изиска доклада за Анджела. Не й го показах, но предполагам, че Фицхю се е уплашил и й го предаде във вторник. Става дума за пропуските в записите от наблюдението, Майло. Не трябваше да караш Айнър да изключва камерите.
— Ти го одобри.
— Да, и сега ми се налага да живея с това. Кажи ми какво научи.
Майло му обясни най-важните факти. Първо, че наблюдението върху Анджела бе измама.
— Полковник Лиен никога не е изнасял лаптопа си от посолството. Даян Морел го потвърди. А това означава, че някой те лъже. Може би контактът ти от МИ6. Би трябвало да се свържеш с него.
— Невъзможно. Фицхю уведоми МИ6 за края на службата ми. Знаят, че не трябва да споделят информация с мен.
— Добре. Аз съм в тайната квартира на Анджела. Надявам се да открия някакви документи тук.
— Каквото и да научиш, няма да означава абсолютно нищо, ако не разполагаш с доказателства. Не забравяй това. Какво ще стане, ако не намериш нищо в апартамента?
— Не съм сигурен.
— Ако се озовеш в задънена улица, звънни ми в Ню Джърси. Може да успея да измисля нещо. Знаеш ли номера?
— Припомни ми го.
Майло взе лист и химикалка от бюрото и записа номера във вилата на Грейнджър.
— Още нещо — каза старецът. — Сега Фицхю отговаря за Туризма. Няма представа къде си, но ако разбере, че си с Айнър, знаеш какво ще стане.
Айнър се появи, захапал „Сникърс“, и заоглежда нарисуваните с мастило голи фигури, с които Анджела бе украсила стените.
— Мисля, че знам.
Грейнджър нямаше намерение да се осланя на гадателските способности на Майло.
— Ще се обади на Айнър и ще му нареди да те достави в службата. Жив или мъртъв. Затова ти предлагам да се отървеш от господин Айнър колкото се може по-скоро.
— Разбирам — отвърна Майло.
Айнър се отказа от разглеждането на голите тела и му се усмихна.
— Том? — каза Майло.
— Да?
— Ако Тина ти се обади, би ли намерил начин да й кажеш, че съм добре? И че ще се върна веднага щом мога?
— Разбира се. Но познаваш жена си. Никога не вярва и на една моя дума.
Майло затвори, върна телефона на Айнър и го помоли да претърси спалнята.
— Мислех, че искаш да наблюдавам улицата — отвърна той.
— Това е по-важно.
Истината бе, че искаше Айнър да е около него, в случай че Фицхю му се обади.
Накрая се оказа, че се нуждаеха само от двадесет минути. Убедена, че апартаментът на „Рю Давид д’Анжер“ е напълно скучен, Анджела просто бе пъхнала обемното досие на Тигъра в папка, закрепена към дъното на канапе, което гледаше към малкия телевизор. Купчина с около двеста документа, снимки и бележки. Бяха подредени с кламери, така че всичко ново, например Рахман Гаранг, да бъде добавено към съответната част заедно със снимка и основна информация. Майло се възхити от свършената работа, събирането на телефонни записи и снимките, които Анджела бе направила лично.