Чарлз отново спря и Анджела се върна при него. Вторачен в яркоосветените прозорци на хотелското лоби, той най-после сглоби и последните парченца.
— Това е от другата страна на морето. Идеално за лодка.
— Предполагам, но…
— От какво най-вече се нуждае човек, откраднал три милиона долара? — прекъсна я Чарлз. — От ново име. А човек с връзките на Роман Угримов лесно може да му осигури нови документи. Ако бъде убеден.
Анджела не отговори, а се вторачи мрачно в него.
— Още едно обаждане — каза той. — Накарай някого да провери пристанището във Венеция. Да разбере дали е имало изоставени лодки през последните два дни.
Изчакаха обаждането в централно кафене, което тепърва трябваше да се приспособи към чужденците наоколо. Зад поцинкования тезгях стоеше дебела лелка с оплискана с кафе и бира престилка, която сервираше „Лашко пиво“ на изморени работници от доковете. Жената изглеждаше раздразнена от молбата на Анджела за капучино, а когато кафето пристигна, се оказа прекалено сладко нес кафе. Чарлз я убеди да не се разправя, а просто да го изпие, после я попита защо не му беше казала, че съпругата на Франк го е зарязала.
Анджела отпи от кафето и се намръщи.
— Много хора се развеждат.
— Това е едно от най-стресиращите неща — отвърна той. — Разводът променя хората. Често изпитват желание да започнат отначало и да изживеят живота си отново, но по различен и по-добър начин — обясни Чарлз. — Може Франк да е решил, че още от самото начало е трябвало да работи за другата страна.
— Вече няма друга страна.
— Разбира се, че има. Самият той.
Анджела не изглеждаше убедена. Мобилният й телефон звънна и тя се заслуша. После поклати ядосано глава. На Франк, на Чарлз, на самата себе си. Колегите от Рим й съобщиха, че в събота сутрин моторница с дубровнишка регистрация е била намерена изоставена близо до доковете на Лидо. И вътре имало кръв.
След като Анджела затвори, Чарлз предложи да шофира — не искаше австрийските й навици да ги забавят. В отговор, Анджела му показа среден пръст.
Накрая обаче той спечели, тъй като когато потеглиха по гористите хълмове на полуострова, тя се разплака. Чарлз я накара да отбие и зае мястото й. Близо до италианската граница Анджела се опита да му обясни истеричното си поведение.
— Трудно е. В продължение на години се учиш да се доверяваш само на няколко човека. Не много, но достатъчно. А след като им се довериш, вече няма връщане назад. Как иначе ще си вършиш работата?
Чарлз не отговори, а се зачуди дали това бе и неговия собствен проблем. Идеята да се довериш на някого освен на прекия си шеф отдавна бе доказана като непостижима.
След като показаха паспортите си и влязоха в Италия, той извади мобилния си телефон си и набра. Поговори за минута с Грейнджър и повтори информацията, която бе получил:
— Скуола Векия дела Мизерикордия. Третата врата.
Набра втори номер. След няколко позвънявания Богдан Крижан каза изморено:
— Да?
— Отиди на кея срещу хотел „Словения“. Номер четиридесет и седем. Във водата ще намериш босненски сърбин на име Душан Маскович. Разбра ли?
Крижан въздъхна тежко.
— Свързано ли е с Франк?
Чарлз затвори.
5
Бяха им нужни три часа, за да стигнат до Венеция и да наемат водно такси — мотоскафо. В пет и половина бяха на докове на Лидо. Намръщен млад карабинер със засукани мустаци ги чакаше при изоставената моторница. Полицията във Венеция бе предупредена да очаква посетители, но не и да ги посрещне радушно. Ченгето повдигна червената полицейска лента, за да им направи път, но не ги последва на борда. Всичко си беше там — документите за регистрация в Дубровник, мърлявата кабина, натъпкана с резервни части и, в единия ъгъл, кафяво петно от засъхнала кръв.
Не прекараха дълго време на моторницата. Единственото, което Франк Доудъл бе оставил там, бяха отпечатъците му и хронологията на убийството. Застанал в средата на кабината, Чарлз вдигна два пръста в имитация на пистолет.
— Застрелва го тук, после го извлича навън — каза той, като клекна и посочи пода, където се виждаха следи от кръв. — Може би е вързал металната тръба към трупа още тук в лодката, или пък го е направил във водата. Няма значение.
— Не — отвърна Анджела, като го погледна в очите. — Няма.
Не намериха гилзи. Възможно бе да бяха паднали в залива на Порторож, но също така възможно бе Франк да бе спазил процедурите на Управлението и да ги бе събрал, макар да бе оставил отпечатъците си. Може да се бе паникьосал, но и това беше без значение.