— Да, мисля, че е убил Анджела Йейтс и още един човек. Затова искам да го разпитам. Но защо би избягал, Тина? Можеш ли да ми обясниш?
— Не, не мога.
— Точно така. Ако е невинен, нямам нищо против да чуя версията му. Но трябва да говоря с него — каза тя, като поклати глава и се загледа в стената. — Внезапното му бягство не изглежда добре. Може би знаеш нещо, което не ми казваш? Може би знаеш къде е отишъл?
Тина си призна честно, че не знаеше нищо. Дори дребнавият Патрик изпитваше подозрения. Дали защото бе такова долно леке или защото виждаше нещо, за което тя бе сляпа?
Майка й каза нещо, което приключи с:
— … прясна тортила от грила.
— Какво?
Хана Кроу се усмихна и погали ръката на дъщеря си.
— Новият ресторант до 35-а магистрала. Мисля да отидем там довечера. Какво ще кажеш?
— Разбира се, мамо. Звучи добре.
***
Мигел Кроу бе считан за едър мъж от времето, когато навърши деветнадесет и получи спортна стипендия за университета в Тексас да учи инженерство. След като пристигна в Остин от Гуадалахара, той започна да планира бъдещето си и се свърза с хората, които набираха персонал за големите нефтени компании. Когато завърши, вече си бе уредил място в „Ексон Мобил“ в Аляска, където заведе младата си съпруга, Хана, която напусна университета, за да го последва на север. Тина се роди в Ном, но когато навърши шест години, се завърнаха в главния офис на Управлението в Ървинг, предградие на Далас. Мигел беше единственият мексиканец, издигнал се до борда на директорите преди да се пенсионира през 2000 г.
След пенсионирането си купи магазин за велосипеди в Остин, който бе закъсал с бизнеса. Разшири магазина и пусна реклами в „Кроникъл“, които накараха местните жители да кръстят мястото „Уолмарт[7] за колела“. Новото му делово начинание се стори адски иронично на Тина, която го питаше понякога колко от местните магазини бе прогонил от бизнеса.
— Господи, Тина. Мислех, че си готова да помогнеш за опазването на околната среда.
Тина обожаваше баща си. Мигел наближаваше шестдесетте, беше едър и мургав и приличаше на мексикански борец. Но когато бе със Стефани, забравяше напълно за бизнеса и не искаше нищо друго освен да седи на пода с внучката си и да си бъбри с нея.
Тази сутрин, Мигел настоя да заведе Стефани да види магазина. После отидоха да хапнат пица в "Нъки чийз“ и сладолед в „Баскин Робинс“ и Стеф се завърна с оплескан с шоколад гащеризон. Хана я съблече и отиде да се погрижи за петното. Мигел също изчезна за малко в кабинета си, за да прегледа пощата си, после се върна във всекидневната. От джоба му стърчеше плик. Той пусна телевизора и CNN ги уведоми за борсовите цени.
— Как беше тя, татко?
— Това хлапе може да очарова абсолютно всекиго. Би трябвало да го използвам в преговорите си.
— Не я натъпка прекалено много, нали?
Баща й пренебрегна въпроса й, седна на канапето и погледна към празния коридор. Извади плика от джоба си и го метна към нея.
— Виж това.
Тина го вдигна и бързо прочете имената на родителите си. Познаваше почерка. Нямаше адрес на изпращача. В плика имаше два нови паспорта и лист хартия, който молеше родителите й да пазят паспортите на Т и С — Тина и Стефани.
— Мили боже — промърмори тя, като видя собствената си снимка до името Лора Долан.
Стефани също бе там, но сега се казваше Кели.
Когато майка й влезе, тя натъпка паспортите обратно в плика, сякаш това бе тайна между нея и баща й, но Хана просто отиваше до банята, за да вземе праха за пране.
— Какво мислиш? — попита Мигел, когато жена му излезе от стаята.
— Не знам какво да мисля.
— План за бягство?
— Може би.
Мигел превключи на финансовите новини, когато Хана отново профуча през стаята с думите:
— Надявам се, че не си унищожил апетита й, Мигел.
— Само сладолед, скъпа. В "Нъки чийз“ само се забавлявахме с различните игри.
Хана изсумтя подозрително и изчезна.
Мигел въздъхна.
— Не знам какво точно става, Тина, но ако Майло се кани да отведе теб и внучката ми в някоя друга страна, ще си има неприятности с мен. Не съм съгласен с това.
— Не би го направил.
— Защо тогава ми изпрати паспортите ви, Тина?
Тя не отговори. Баща й започна да скача от канал на канал, като мърмореше мрачно.
— Да, наистина сериозни неприятности.
35
Заради историческата си отчужденост Швейцария не се присъедини към Европейския съюз, но през 2005 г. поданиците й гласуваха да се присъединят към Шенгенския договор и да отворят границите си за европейците. Това улесни безкрайно пътуването с реното, което Айнър открадна в Париж, и стигнаха дотам за четири часа и половина. Майло се настани зад волана след третия час шофиране на тъмно.