Докато още седеше до шофьора, той продължи да чете документите на Анджела, използвайки фенерчето на Айнър. Досиета от кредитните карти на Рахман Гаранг, статии за инсталираните от „Угритек“ компютърни системи в Конго, Кения и Судан, и, по необяснима причина, резюме от интернет страницата на ООН.
„ ОСНОВНИ ТОЧКИ ОТ ДНЕВНИЯ РЕД НА ОБЕДНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Щаб квартира на ООН, Ню Йорк Сряда, 20 юни, 2007 година
Мисията на ООН в Судан обсъжда начини за помощ при изпълнение на мирното споразумение.
● На днешното си заседание, мисията на ООН в Судан отбеляза, че през уикенда, специалният пратеник за Судан, Тай Брук Зерихаун, се срещнал с държавния министър към президентството Идрис Абдел Гадир.
● Разговорът им бил съсредоточен върху предложението за провеждане на консултации на високо ниво между мисията на ООН в Судан и правителството. Целта е помощта на мисията при изпълнение на мирното споразумение да бъде по-ефективна.
● Междувременно, мисията на ООН съобщи, че вчера, кола, наета от международна неправителствена организация в Южен Дарфур била обстреляна от въоръжен мъж.
● Същия ден в Западен Дарфур конвой от две коли на международна неправителствена организация с пет души персонал бил спрян от двама въоръжени мъже, които ограбили от персонала лични вещи и комуникационно оборудване. “
Следваше статия от китайския „Народен ежедневник“ от 25 септември 2004 година.
„ СУДАНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ОСУЕТЯВА ПРЕВРАТ.
Судан осуети опит за преврат на ислямистите, които искаха да свалят правителството в петък следобед, съобщи министерството на вътрешните работи.
Привърженици от Народния Конгрес, ръководен от хвърления в затвора ислямистки лидер Хасан an Тураби, планираха да извършат преврат в Хартум след петъчните обедни молитви, съобщи… “
Това бе станало преди три години. Днес, след убийството на молла Салих Ахмад, бунтовете не спираха.
Трудно му бе да се съсредоточи. Тропотът на трансмисията му причиняваше болка в кръста. Все още бе изранен от акробатическите си номера и страдаше от недоспиване. Искаше да се обади на Тина, да чуе гласа й и този на Стефани. Искаше да знае къде точно бяха.
По-късно, докато шофираше, Майло разтърка лицето си и се вторачи в тъмната магистрала. Мислите му се лутаха. Помисли си, че в шпионските филми винаги имаше ясна цел. Запис на разговор, който доказваше важен факт. Човек, който притежаваше отговорите на определени въпроси. Тези истории бяха забавни с простотата си. Истината бе, че разузнавателната работа рядко вървеше по права линия. Събираха се много факти, някои от тях безполезни, и бе нужно тренирано око да разбере на кой факт да обърне внимание и кой да пренебрегне. Анджела притежаваше подобно умение. Майло обаче не знаеше дали същото се отнасяше и за него.
— Уха! — извика Айнър, който тъкмо се бе събудил.
Майло примигна и върна колата на магистралата.
— Да не изпитваш желание за самоубийство? — попита туристът.
— Съжалявам.
— Дай да те сменя — предложи Айнър. — Къде сме?
— Тъкмо минахме границата.
Напред видяха надпис:
„ИЗХОД 1. ЖЕНЕВА-ЦЕНТЪР.“
Заспориха в кой хотел да се настанят. Майло искаше нещо малко и незабележимо, като „Дьо Женев“.
— Тоя бълхарник? — възмути се Айнър. — Господи, Майло! Искаш да ни убиеш преди да получим възможност да се бием?
„Дьо Женев“ не беше бълхарник, но Айнър имаше навика да се възползва от неограничените суми за разходи на Туризма и да отсяда в най-луксозните хотели в даден град. В Женева, това означава хотел „Бо Риваж“, който гледаше към пълното с яхти пристанище.
— Ако открият колата — каза Майло, — това е първото място, което ще проверят.
— Но няма да открият колата. Тревожиш се прекалено много.
— Да, защото съм беглец.
— Хайде де, довери ми се.
Айнър подкара по „Рю дьо ла Сервет“, която водеше към водата, и Майло едва не се изсмя на думите му. Едно от основните правила в Туризма бе да не се доверяваш на никого. Но ако все пак се наложеше да се довериш на някого, по-добре да не бе на друг турист.