— А приятелят ти?
— Не е задължително да идва с мен.
— Добре. Тогава може да почака тук.
Майло се върна до колата и нареди на Айнър да остане на мястото си. След няколко минути от другата страна на оградата се появи черен мерцедес. От него излязоха двама мъже. Единият бе познат на Майло от последната им среща преди шест години.
— Николай — поздрави го той.
Николай се престори, че не го познава. Колегата му отвори вратата. Майло влезе вътре, обискираха го, после заключиха отново. Поведоха го към колата, настаниха го на задната седалка и потеглиха.
Майло предположи, че къщата на Угримов в края на дългия частен път ще прилича на дворец, но сгреши. Изненадващо, руснакът имаше по-скромен вкус. Мерцедесът спря пред ниска, много широка каменна къща с формата на обърнато „П“. В долната част се намираха застланият с чакъл вътрешен двор и басейнът. Угримов го чакаше там, седнал на шезлонг с розов коктейл в ръката. Той се надигна, остави чашата си на стъклената маса и се приближи да се ръкува с Майло. Гъстата му сива коса бе побеляла напълно през изминалите шест години.
— Мина доста време — каза Угримов на руски.
Майло се съгласи и седна в предложения му шезлонг.
— Нещо за пиене? Николай прави великолепно дайкири.
— Не, благодаря.
— Както искаш — кимна Угримов и се настани обратно на шезлонга.
Топлото обедно слънце блестеше върху излъсканите камъни.
— Имам нужда от информация. Роман.
— Добре. Информацията е моя бизнес. Но няма да ме заплашваш отново, нали? — усмихна се руснакът. — Намирам заплахите ти за проява на ужасно лош вкус.
— Ти уби онова момиче. Видях те.
— Дори не гледаше към терасата, господин Уийвър. Никой не гледаше, когато тя скочи.
Угримов поклати глава в имитация на тъга. Майло си помисли, че всичките емоции на този човек бяха фалшиви.
— Денят бе достатъчно тъжен и без твоите обвинения — добави руснакът.
— Не съм тук заради нея. Тук съм заради Управлението ти — „Угритек“.
— А, добре. Надявах се да се сдобия с нови инвеститори.
— Кой е Ролф Винтенберг?
Угримов стисна устни, после поклати глава.
— Нямам представа.
— А знаеш ли нещо за триста хиляди долара в сметка, открита от Ролф Винтенберг в „Юнион Банк“, която после била опразнена и закрита от Самюъл Рот? Или за срещата със суданския министър на енергетиката, състояла се тук миналата година?
Угримов го изгледа над ръба на чашата си и отпи шумно от дайкирито. Остави чашата си и попита:
— Имаш ли представа с какво се занимава „Угритек“, Майло?
— Не ми пука.
— А би трябвало — махна с ръка руснакът. — Вършим Добри дела. Докарваме двадесет и първи век при черните маси. Другите гледат към Китай за следващия голям удар, но аз съм оптимист. Виждам бъдещето ни в миналото, в Черния континент, от който всички сме изпълзяли. Африка има потенциал. Природни ресурси — минерали, нефт, открити пространства. И би трябвало да диктува условията, но не го прави. Защо е така, според теб?
Майло не бе сигурен дали руснакът говореше сериозно.
— Корумпирани правителства?
— Да, това е вярно. Но не е причина, а резултат. В корените на африканските проблеми лежи една дума: невежество.
Майло разтърка носа си и седна по-изправено.
— Роман, не се интересувам от расистките ти идеи.
Угримов се засмя.
— Не ми пробутвай тези политически коректни номера. Разбира се, африканците не са глупави. Невежеството е липса на обективно познание, което е проклятието на Африка. Защо селяните вярват, че презервативите няма да предотвратят разпространението на СПИН?
— Защото католическите свещеници им казват това.
— Много добре. В този случай католическата църква окуражава африканското невежество. А защо някои вярват, че сексът с девственица ще убие вируса?
— Схващам идеята ти, Роман.
— Чудесно. „Угритек“ полага усилия да промени африканското невежество. Започваме с компютри и интернет. Миналата година инсталирахме две хиляди компютъра в училищата в Найроби и в обществените им центрове.
— А колко в Хартум?
— Мисля, че беше същото количество. Не помня точно.
— Затова ли министърът на енергетиката те посети тук?
Угримов погледна празната си чаша.
— Николай! — извика той и плешивият му служител се появи след миг. — Имаш ли нещо против?
Очевидно, Николай нямаше нищо против. Взе чашите и се върна в къщата.
— Е? — попита Майло.
Роман Угримов сключи пръсти пред устата си.