— Майло, наоколо се носят истории, че си беглец. Вярно ли е?
Кратка пауза.
— Да.
— Човек, който бяга от собствените си хора, внезапно се появява на прага ми. Странно е, нали?
— Ще отговориш ли на въпросите ми или не?
— Моля те. Ужасно си прибързан. Наистина трябва да пийнеш едно дайкири.
— Благодаря, но не.
— Уби ли някого?
— Не.
— Но не би трябвало да ти вярвам, нали? Ти никога не ми повярва, че не съм убил любимата ми Ингрид, макар да ти казах, че тя се самоуби.
— Звучи справедливо.
Угримов се усмихна широко.
— Помниш ли кога говорихме за последен път? Ти беше разстроен, разбира се. Беше прострелян. Всеки би се разстроил от подобно нещо.
— Бях разстроен, защото ти отказа да отговориш на въпросите ми — напомни му Майло. — Не пожела да ми обясниш защо Франк Доудъл те е посещавал. Но сега вече можеш да ми кажеш.
— Искаш прекалено много.
Майло сви рамене.
— Съвсем проста работа, господин Уийвър. Франклин Доудъл искаше нова самоличност. Южноафриканска. Знаеше, че имам връзки, които могат бързо да изпълнят желанието му.
— И дойде там, за да те помоли за услуга?
— Помоли ме няколко дни преди това. В деня, когато го убихте, идваше да си вземе новите документи. Предполагам, че сте намерили паспорта с трупа му. Така ли е?
Майло бе прекалено зашеметен от раните си тогава и никой не му бе обяснил нищо.
— Каква беше ролята на Ингрид? — попита той.
Изражението на руснака се промени.
— Ингрид Кол. Изключително красиво момиче. Не я познаваше лично, но си виждал снимките й, нали?
— Видях я на терасата. Предишната вечер.
Угримов преглътна тежко.
— Твоят Франк Доудъл беше кретен. Очаквам подобно нещо от хората на ЦРУ, но не до такава степен. Дойде при мен с просто делово предложение — щеше да си плати за паспорта. Но реши да ме заплаши за всеки случай. Разполагаше с доказателства, че съм нещо повече от настойник на любимата ми Ингрид. Снимки.
— Тя беше много млада, Роман.
— Тринадесет — призна Угримов, после задъвка долната си устна и се загледа в стъклената врата. — И бременна. С моето… нашето…
Той затвори очи, прокашля се и погледна Майло в очите.
— Щеше да е адски лошо за бизнеса ми, ако това се разчуеше. Никой не се интересува от обстоятелствата или естеството на любовта ти. Хората виждат само цифри.
Майло искаше да му каже, че тринадесетгодишните момичета могат лесно да бъдат манипулирани да повярват в какво ли не, дори в любовта.
— Уби я, за да му покажеш, че вече няма контрол над теб.
— Тя скочи — прошепна руснакът.
Майло се зачуди дали през изминалите години Угримов бе повярвал в лъжата си.
— Както и да е, това беше трагедия. Трагедия, утежнена от смъртта на самия Доудъл секунди по-късно. А после забравена заради събитията в Ню Йорк същия ден — каза Угримов, после се усмихна. — И щастие! Ти се запозна с жена си по време на трагедията, нали?
Майло се притесни от това, че Угримов знае прекалено много, но не го показа. Имаше нужда от него.
— Да. И все още сме заедно.
— И аз така чух.
— От кого?
Нова усмивка.
— Помниш ли Анджела Йейтс? — попита Майло. — Беше с мен във Венеция.
— Да, помня я. Красавицата, която се погрижи за оня кретен Доудъл. Четох, че наскоро се самоубила. После чух, че те издирват за убийството й. Каква е истината?
— Беше убита, но не от мен.
— Не?
— Не.
Руснакът стисна устни.
— Въпросите, които задаваш за африканската ми компания, имат ли нещо общо с убийството й?
— Да.
— Разбирам. Майло, в същия ден, когато Анджела уби оня кретен, светът, който познавахме, внезапно престана да съществува, нали? Сега, хора, които преди дори не можеха да напишат правилно думата „коран“, вече са чели свещената книга. Или поне твърдят, че са наясно с посланията й.
— И ти се промени заедно със света?
Угримов поклати глава.
— Може да се каже. Целите ми станаха по-възвишени. Сега имам приятели от всички цветове и раси.
— И доставяш компютри на терористи?
— Не. Никога не бих го направил.
— Ами Китай?
Озадачена гримаса и поклащане на главата.
Майло се измори от заобиколните въпроси, присъщи на руснака.
— Разкажи ми — помоли той.
— Какво ще ми дадеш в замяна?
Майло не знаеше какво би могъл да иска човек с възможностите и влиянието на Угримов.
— Информация.
— За какво?
— За каквото поискаш, Роман. Ако го знам, веднага ще отговоря на въпроса ти.