Николай се върна с новото дайкири и го остави до Угримов. Руснакът се усмихна.
— Харесвам стила ти, Майло.
Последва тишина докато чакаха Николай да се върне в къщата.
37
— Искаш информация за две неща. Някакъв човек на име Ролф Винтенберг, който влага парите си в банка, и отношенията ми със суданското правителство. Прав ли съм?
— Да.
— Всъщност, двете неща са свързани. Знаеш, разбира се, че съм човек с влияние. Но подобно на много хора с власт, и аз седя в сапунен мехур, който може да се пукне всеки момент. Пример за това бе вашият Франклин Доудъл, онзи кретен. В този случай личните ми увлечения заплашиха да пукнат мехура. Сега вече съм достатъчно влиятелен и подобни неща не могат да ми навредят. Но преди шест години все още изграждах имиджа си пред обществеността. Тъкмо започвах да се установявам в европейската икономика. И бях уязвим.
— И затова уби Ингрид. Не искаше да си уязвим.
Угримов махна с ръка.
— Да не разчопляме старите рани. Искам да поговорим за това, което се случи след онзи ден. И по-точно три месеца след него. Декември 2001 г… Чрез някои американски приятели, с мен се свърза млад мъж, който имаше подобно предложение. Да, той също ме изнудваше! Помислих си: какво съм направил, та Господ продължава да ме проклина? Кой знае? И този път не ставаше дума за момичета, а нещо много по-зловещо.
— Какво?
Бързо поклащане на главата.
— Ако ти отговоря, вече няма да е тайна, нали? Достатъчно е да се каже, че беше от финансово естество. Този млад мъж не само щеше да запази тайната, но и да се увери, че никой друг няма да я научи. Щеше да стане мой пазител, така да се каже.
— Как се казваше младежът?
— Представи се като Стивън Луис и винаги го наричах така.
— Американец?
— Съмнявах се в името, но никога в американския му характер. Нали разбираш, адски самоуверен. Сякаш целият свят му принадлежи.
— Какво искаше от теб?
Угримов отпи от дайкирито, надигна се и затвори вратата на терасата. Докато се връщаше, се загледа в далечния край на двора, който водеше към гората. Седна и снижи глас.
— Вече знаеш какво искаше. Да пренасям пари в брой — различни суми всеки път — и да ги влагам в различни цюрихски банки. Да откривам сметки с две имена: името на моя човек и Самюъл Рот. Какво можех да направя? А? Какво би направил ти? Изпълних нарежданията му, разбира се. Не много често — два или три пъти годишно. И какво нередно има в това? Нищо. Изпращах един от служителите ми с фалшиви документи — Ролф Винтенберг е името, което използвахме през последните две години, и той откриваше сметките.
Майло изпита внезапно въодушевление. Проста схема за пране на пари, използвана за заплащане на Тигъра. Анджела почти бе стигнала до истината. После се зачуди на глас:
— Той имаше ли брада?
— Какво?
— Стивън Луис. Имаше ли червена брада?
Угримов се усмихна.
— Познаваш го! Червендалесто лице, червена брада. Познаваш го!
Да, ето къде беше връзката. Майло поклати глава.
— Не. Още не го познавам, но се надявам скоро да се запознаем. Продължавай, моля те.
— Ами няма много повече. Нещата винаги ставаха, както той обеща. Финансовите ми тайни бяха запазени, а от време на време господин Луис идваше при мен. Даваше ми пари в брой — евро — и банкови инструкции. Аз пък изпращах господин Винтенберг да изпълни инструкциите. Всъщност, след няколко години споразумението стана още по-полезно за мен. Появиха се други проблеми и някои бюрократи в Германия започнаха да настояват швейцарците да ме изпратят при тях. Наистина се уплаших. Споделих това с Луис и той, не ме питай как, уреди швейцарците да ме оставят на спокойствие. И те го направиха. Поне доскоро.
— Какво се случи?
— В понеделник получих писмо от швейцарското министерство на външните работи. Познай какво? Новата администрация решила, че вече май не съм идеален поданик. Заради побеснелите хуни в Берлин.
— И ти се свърза с Луис.
— Не. Той никога не ми остави телефонен номер. Не работехме по този начин. Но страхотно съвпадение! Преди четири дни господин Стивън Луис ме посети отново. Сметнах това за късмет, тъй като можех да поискам помощта му. Но този път той не донесе купчина пари и банкови инструкции. Появи се с празни ръце. Съобщи ми, че споразумението ни е приключило. Благодари ми за сътрудничеството и ме увери, че хората му никога няма да разкрият малката ни тайна, стига аз също да не я разкрия. Що се отнася до немския ми проблем, призна, че вече не можел да направи нищо.