Невероятен късмет. Писмото на швейцарското министерство на външните работи бе осигурило достъпа на Майло до Угримов, тъй като гневът на руснака се бе превърнал в желание за отмъщение. В противен случай можеха да си седят тук безмълвно и Угримов нямаше да разкрие нищо за споразумението си със Стивън Луис, наречен още Ян Клаузнер или Хърбърт Уилямс. Колко ли имена имаше проклетото копеле?
Угримов се прокашля и отпи от дайкирито.
— Не знам каква е играта ти, господин Уийвър. Надявам се, че не е насочена към мен.
— Не мисля, че е — отговори Майло. — Разкажи ми за Судан.
— А, добре. Това ще ти хареса. Връзката между събитията, които вече ти описах, и Судан, разбира се е неуловимият господин Луис.
— Обясни — помоли Майло.
— Това стана в края на октомври, когато още бяхме приятели. Луис дойде тук и поиска услуга. Помоли ме да поканя в дома си суданския министър на енергетиката, господин Ал Джаз. Някакви негови приятели искали да инвестират в електрификацията на страната. Познавах министъра, разбира се. Не го харесвам особено — имам неприятното чувство, че разглобява компютрите ни веднага след като ги инсталираме. Както и да е, Луис ми показа ясно, че бъдещото ни сътрудничество зависи от поканата, затова се съгласих. Изпратих поканата, министърът прие и на четвърти ноември го посрещнах в дома си. Луис също бе тук, заедно с четирима безмълвни американски бизнесмени. И преди да попиташ — вдигна ръка той, — не. Не ми казаха имената си. Всъщност, бяха доста груби. По молба на Луис, аз се оттеглих в салона и не се появих отново докато чух министърът да крещи и да се втурва към вратата, последван от охраната си. Отидох да му пожелая приятно пътуване до дома. За моя радост, той беше бесен. Знаеш ли какво ми каза?
Майло отговори, че не знаеше.
— „Ще продаваме на когото си искаме, по дяволите!“ Да, точно така каза. А после: „Ако заплашвате президента ми, ще погреба вашия!“ Много интересна вечер.
— И нямаш представа какво са обсъждали?
Угримов поклати глава.
— Някои от хората на Луис провериха къщата за микрофони преди срещата. После Луис и бизнесмените си тръгнаха без да кажат и дума, а аз пийнах и заспах. Беше един от онези моменти, когато не се чувстваш господар в собствения си дом. Знаеш ли какво имам предвид?
— Да, знам.
Майло се вторачи в руснака и внезапно направи връзката. Хърбърт Уилямс представляваше група американски бизнесмени. Бяха използвали Тигъра да убие ислямския екстремист след — това бе изключително важно — проваления разговор със суданския министър на енергетиката. „Ако заплашвате президента ми…“ Точно както Тигъра бе подозирал. Целта на убийството бе да разгневи населението и да наруши стабилността на правителството. И поръчителите не бяха терористи, а бизнесмени. Защо? „Ще продаваме на когото си искаме!“
Но какво да продават?
Единственото ценно нещо, с което Судан разполагаше, бе нефт.
На кого обаче продаваха нефта? На китайците. Американските компании не купуваха от Судан заради ембаргото.
Слънцето стана прекалено горещо. Майло се надигна и отиде до стъклената врата, където полегатият покрив хвърляше дебела сянка. Той се помъчи да диша равномерно.
— Добре ли си, Майло?
— Добре съм. Това ли е всичко?
Угримов се протегна на шезлонга и поднесе дайкирито към устата си.
— Това е всичко. А сега е време за отплата. Мога да ти задам всеки въпрос, който искам, нали?
— Ако знам отговора, ще ти кажа.
— Добре — кимна руснакът и лицето му доби сериозно изражение. — Къде предлагаш да отида?
— Какво?
— Скоро ще ми се наложи да напусна Швейцария. Къде да отида? Място с хубав климат, където няма да бъда преследван от немски банкери. Мислех си за твоята страна, но не съм голям почитател на американците напоследък.
— Ами Судан?
— Ха!
Това очевидно се стори смешно на Угримов и Майло осъзна, че всъщност руснакът не искаше нищо от него. Беше споделил тайната си от желание за отмъщение и нищо повече.
— Ами Луис? — попита Майло. — Предполагам, че си се опитал да разбереш кой е наистина, нали?
— Разбира се. Още преди години.
— И?
— И какво? Хора като него знаят как да прикрият следите си. Научихме няколко имена. Например Хърбърт Уилямс.
— Другото име Ян Клаузнер ли беше?
Угримов се намръщи и поклати глава.
— Не. Кевин Трипълхорн.
— Трипълхорн?
Руснакът кимна.
— Няма начин да разбереш с колко имена разполага този тип.
Трипълхорн, помисли си Майло и започна да си повтаря името. И тогава разбра. Не всичко, но достатъчно. Кевин Трипълхорн, турист. Трипълхорн, който също бе Ян Клаузнер, Хърбърт Уилямс и Стивън Луис. Трипълхорн, който бе сниман с полковник Лиен, и се бе мотал около Анджела Йейтс, за да я шпионира или накисне. Трипълхорн.