Благодариха на карабинера, който промърмори „Няма защо“, вторачен в гърдите на Аджела, после намериха шофьора на водното такси, седнал на кея с незапалена цигара в устата. Зад него слънцето се бе спуснало ниско. Той ги уведоми, че броячът още работи и е навъртял над 150 000 лири. Изглеждаше адски доволен, че нито един от пътниците му не започна да се разправя.
След двадесет минути стигнаха до Канал Гранде и квартал Канареджо, където наскоро се бе нанесъл руският бизнесмен Роман Угримов.
— Той се занимава с всичко — обясни Анджела. — Руски комунални компании, австрийски недвижими имоти, има дори златна мина в Южна Африка.
Чарлз присви очи срещу горещия вятър и проследи с поглед минаващото корабче, претъпкано с туристи.
— Преместил се във Виена преди две години, нали?
— Да. Точно тогава започнахме да го разследваме. Затънал е в мръсотия, но не успяхме да го обвиним в нищо.
— Охраната на Угримов е сериозна, а?
— Невероятна. Франк искаше доказателства за педофилията му. Той пътува с тринадесетгодишната си племенница. Само дето не му е племенница. Абсолютно сигурни сме.
— Как се сдобихте с информацията за него?
Анджела се хвана за ръба на лодката, за да запази равновесие.
— Франк намери източник. Той наистина е много добър в работата си.
— Точно това ме притеснява.
Когато стигнаха до Ка д’Оро Чарлз плати на шофьора, даде му щедър бакшиш и тръгнаха през тълпите туристи към лабиринта от безлюдни задни улички. Най-после, след известно умуване, откриха малкия площад — „Рио Тера Барба Фрутариол“.
Венецианското палацо на Роман Угримов беше висока занемарена, но богато украсена сграда. Анджела прикри очи с ръка и прикова поглед в дългата покрита тераса, която продължаваше в страничната улица.
— Впечатляващо — отбеляза тя.
— Много от бившите служители на КГБ живеят във впечатляващи къщи.
— КГБ? — повтори тя, като се вторачи в него. — Информиран си за този тип. Откъде?
Чарлз опипа плика с хапчета в джоба си.
— Чувам разни неща.
— Аха. Нямам достъп до поверителна информация.
Чарлз не си направи труда да отговори.
— Значи ти искаш да ръководиш операцията? — попита тя.
— Бих предпочел ти да го направиш. Не нося служебна карта на Управлението.
— Все по-любопитно — отбеляза Анджела и натисна звънеца.
Тя показа картата си на плешив телохранител с миниатюрна слушалка в ухото и го помоли да поговори с Роман Угримов. Едрият тип заговори на руски в ревера си, изслуша отговора и ги поведе към слабо осветено каменно стълбище. Качиха се горе и той отключи тежка дървена врата.
Апартаментът на Угримов изглеждаше пренесен направо от Манхатън: блестящ дъсчен под, модерни мебели, плазмен телевизор и френски прозорец, който водеше към дълга тераса с изглед към венецианските покриви и Канал Гранде. Дори Чарлз трябваше да признае, че гледката е зашеметяваща.
Угримов седеше до стоманена маса и четеше нещо на лаптопа си. Усмихна им се, престори се на изненадан и се надигна с протегната ръка.
— Първите гости в новия ми дом — каза той на английски. — Добре дошли.
Беше висок, петдесетинагодишен, с вълниста посивяла коса и широка усмивка.
След като се запознаха, Угримов ги покани любезно на канапето.
— Моля, заповядайте. Кажете какво мога да направя за американските ми приятели.
Анджела му подаде снимката на Франк Доудъл. Угримов сложи очила и я поднесе към светлината.
— Кой е този човек? — попита той.
— Работи за американското правителство — отговори Анджела.
— И за ЦРУ?
— Ние сме служители на посолството. Той изчезна преди три дни.
— Аха — кимна Угримов, като й върна снимката. — Това звучи неприятно.
— Така е — потвърди Анджела. — Сигурен ли сте, че не е идвал при вас?
— Николай — каза Угримов и добави на руски. — Имали ли сме посетители?
Телохранителят издаде напред долната си устна и поклати отрицателно глава.
Угримов сви рамене.
— Страхувам се, че не разполагам с информация за вас. Вероятно ще ми кажете защо смятате, че може да е дошъл тук. Не познавам този човек, нали?
— Той проучваше живота ви точно преди да изчезне — отговори Чарлз.
— Аха — отново каза руснакът и вдигна пръст. — Съобщавате ми, че някой от американското посолство във Виена е проучвал живота и работата ми?
— Щяхте да се обидите, ако не го бяха направили — отбеляза Чарлз.
Угримов се ухили.
— Добре. Позволете ми да ви предложа питие. Или сте на служба?