Искаше да си прибере нещата от склад „Стингър“. В малкия гараж имаше пари, кредитни карти, стари документи за самоличност и различни оръжия. Но вместо това, подкара на север по магистрала № 95 към Ню Рошел, после на запад към Патерсън. Гаражът му бе необходим, но трябваше да приеме, че вече бе компрометиран. Знаеше, че е глупак и вероятно е допуснал много грешки през годините. Несъмнено сега няколко едри типове от Управлението го очакваха там, един зад гишето и неколцина други, седнали в черни джипове.
Шофираше бързо, но не уплашено. Знаеше, че докато потегли отново на юг, успоредно на Манхатън, но в Ню Джърси, разполага само с час до езерото Хопатконг. Дали Том знаеше, че той отива при него? Вероятно подозираше. Дали бе поискал помощ от Управлението? На този етап Майло можеше да признае, че всъщност не знае нищо. Можеше само да продължи напред, като внимаваше да не привлече вниманието на ченгетата в Джърси.
Скоро планини оградиха магистралата. Винаги когато потегляше с Тина и Стефани да прекара уикенда със семейство Грейнджър, той се впечатляваше от това колко близо бе природата до Манхатън. В града ти се струваше, че целият свят е от бетон, стомана и стъкло. Видът на горите винаги успяваше да го изненада. Също като преди шест години, когато шофираше към Порторож през първия етап на пътешествието, което завърши с Тина и Стефани, той си помисли, че вероятно единственото място, където човек намира равновесие, бе в планините.
Не, беше прекалено стар да вярва в обещанието за нови земи. Хората бяха това, което правеше географията. Само те придаваха характер на природата. А неговото място бе със семейството му.
Той, Тина и Стефани пътуваха насам често, за да видят Том и Тери, докато тя бе още жива. Тери Грейнджър бе обзета от шизофрения веселячка, която в един момент искаше да покани света в дома си за пиршества и хубава компания, а в други желаеше само уединение, дори от съпруга си. Но когато бе в настроение, беше една от най-прекрасните домакини и караше Тина да вярва, че във вилата на езерото можеше да намери заместителя на семейството от Тексас, което й липсваше.
Всички тези „Т“ — Том, Тери, Тина и Тексас. Майло се ухили, припомняйки си нещо, което Тина бе казала за Патрик и Пола в Париж.
Дълго време Тина придружаваше Тери на химиотерапията й. Превърна се в довереница на по-възрастната жена. После, когато ракът се влоши и дори най-запалените оптимисти осъзнаха, че битката е загубена, Тери се промени. Затвори се в себе си и започна да приключва телефонните разговори по средата на изречението. Не искаше Тина да страда до края заедно с нея.
Майло паркира под боровете по „Брейди Драйв“, недалеч от брега, на около километър от вилата на Грейнджър, преметна раницата през рамо и тръгна пеша. Покрай него профучаваха пикапи и фордове. От време на време някой шофьор му бипкаше и махаше с ръка. Майло се усмихваше и също махаше. След като се доближи достатъчно, отби от пътя и тръгна през гората към езерото.
Грейнджър бе купил мястото през седемдесетте години при разпродажба на старо имение. То датираше от тридесетте години. Дървена хижа, построена в стила на Теди Рузвелт. Според Грейнджър, по време на Голямата депресия бившият собственик се преместил тук от Манхатън заедно с жена си и слугите си, за да спести пари.
Семейство Грейнджър бяха оставили помещенията за слугите да събират паяжини и таралежи — двата етажа и трите спални на основната къща бяха предостатъчни за тях.
Майло прекара още четиридесет минути в гората, като обикаляше къщата, за да я види от различни ъгли и да провери дърветата за сенки. След като се убеди, че гората е празна, той тръгна към къщата. В далечния край, където прозорците на всекидневната гледаха към мерцедеса на Грейнджър и малкия кей, той забеляза, че лодката на Том липсва.
Къщата беше отключена. Майло влезе и се огледа. Празна. Качи се горе, мина покрай спалнята и се отправи към кабинета на Грейнджър. Беше малка стая с огромен прозорец, който гледаше към езеро Хопатконг.
Беше онова време от деня, което фотографите наричат „вълшебен час“. Времето, когато светлината на залязващото слънце се пречупваше по определен начин и лицата грееха по начин, по който хората твърдяха, че бременните греят. Езерото блестеше, а в средата му имаше лодка с малка фигурка в нея: Том Грейнджър ловеше риба.