Майло прерови чекмеджетата на бюрото. Най-долното се оказа заключено и той го отвори с отвертка. По време на отминалите уикенди, бе виждал съдържанието на бюрото: немския люгер, който Грейнджър твърдеше, че бе взел от немски войник по време на битката за Ардените, и кутия с деветмилиметрови куршуми. Майло провери пистолета и зареди пълнителя.
Ако Грейнджър се изненада да го види, прикри емоциите си добре. Тъкмо завързваше лодката за стълбчето на кея, когато Майло излезе иззад едно дърво, стиснал пистолета в ръка.
— Хвана ли нещо?
Грейнджър, който дишаше тежко, не си направи труда да вдигне очи от въжето.
— Никога не хващам. Поне не през последните години. Подозирам, че някой кретен е пуснал нещо в езерото и е изтровил рибата.
Той се изправи и най-после погледна Майло.
— От друга страна, не съм улавял нищо откак Тери умря. Така че вината може да е моя.
Грейнджър забеляза люгера и се намръщи.
— Разбил си бюрото ми, за да го вземеш, нали?
— Страхувам се, че да.
Грейнджър поклати глава.
— Ключът е в най-горното чекмедже.
— Съжалявам.
— Както и да е.
Той се накани да прибере въдицата и стръвта си от лодката, после огледа ясното небе.
— Ще ги оставя тук. Няма да вали.
— Добра идея — каза Майло и размаха пистолета. — Да вървим.
Протест — ето какво липсваше. Грейнджър не протестира срещу нищо освен разбиването на бюрото му. Бе знаел, че Майло ще дойде. Всъщност, вероятно го бе чакал, ден след ден, запълвайки времето си с риболов.
Настаниха се във всекидневната. Грейнджър отиде до шкафа, където държеше дузина бутилки, и избра десетгодишен скоч. Сипа в кристална чаша, после напълни друга чаша с финландска водка. Подаде водката на Майло и седна на тесен кожен стол. Майло се тръшна на канапето. Ниската масичка за кафе бе между тях, а до стената стоеше старо радио от времето, когато къщата бе построена.
— Е — каза Грейнджър. — Виждам, че се прибра жив и здрав.
— Така е.
— И дойде да ме видиш. Аз ли съм първата ти спирка?
— Да.
— Добре — кимна Грейнджър и отпи от скоча. — Кажи ми какви доказателства събра.
Майло си пое дъх. Знаеше, че отговорите се криеха у стареца, но по време на пътуването си дотук не бе решил как точно да ги изтръгне. Не разполагаше с определен метод, тъй като методите, които знаеше, не се отнасяха за кръстници, стари приятели и хора на Управлението.
— Осъзнах, че няма нужда да събирам никакви доказателства за защитата си, Том — каза той накрая. — Ти ме подлъга да побягна.
— Просто се опитвах да ти помогна.
Майло изпита желание да закрещи. Грейнджър не само бе негов приятел и най-близкото нещо до семейство, с което Майло разполагаше, но и всичко това: удобните кресла, всекидневната, отрупана със старомодни украшения, и те двамата отпиващи от кристални чаши.
Той остави водката си на масичката за кафе и влезе в кухнята.
— Доказателствата — извика Грейнджър.
Вместо да отговори, Майло се върна с дебело руло лепенка.
Усмивката на Грейнджър се изпари.
— За бога, Майло. Не може ли просто да поговорим?
Майло задърпа края на лепенката.
— Не, Том. Не можем.
Грейнджър не започна да се бори, когато Майло усука лепенката около тялото му пет пъти и го прикова в стола от раменете до лактите. Майло откъсна края на лепенката със зъби и го притисна към облегалката на стола. После отстъпи назад, провери работата си и се върна на канапето.
— Ще трябва да ми наливаш скоча в устата — каза Грейнджър.
— Знам.
— Тояга и морков?
— Нещо такова — потвърди Майло и примигна.
Едва успяваше да различи лицето на Грейнджър.
Слънцето вече бе изчезнало зад планините.
— Е, кажи ми — настоя Грейнджър, когато Майло запали лампата. — Какви доказателства събра? Не предположения и слухове, а истински доказателства.
Майло се върна на канапето.
— Ти ме накисна, Том. Накара ме да избягам от Дисниуърлд без основателна причина. Бях заподозрян, но това бе всичко, нали?
Грейнджър се опита безуспешно да се размърда и кимна.
— През цялото време си бил ти. Ти си предавал пари на Роман Угримов, който после е плащал на Тигъра. Ти си контролирал Трипълхорн, който е ръководил Тигъра. И точно затова скри досието на Тигъра от мен. Нямаше нищо общо с това, че е вербуван от Фицхю.
— Да — призна Грейнджър. — Скрих досието от теб по тези причини, но по-късно ти го показах, защото Терънс Фицхю го вербува.