Майло отпусна ръце в скута си и се вторачи в стареца, който се бе оживил, сякаш споделянето на тайните му бе вляло нов живот.
— Съгласен ли си с тази тактика?
Грейнджър сви рамене доколкото му позволяваше лепенката.
— Коварна е, признавам. Но има определена красива логика зад нея. Няколко дребни стачки, едно-единствено политическо убийство и можеш да сринеш цяла страна. Правителствата поддържат странната вяра, че са недосегаеми. Това обикновено не е вярно.
— Не отговори на въпроса ми.
— Вярвах дълго време, Майло. В продължение на години. Но стана голяма бъркотия, нали? Ако очистиш един привърженик на терористите като моллата, кой ще възрази? Вършиш услуга на света. А когато последва хаос, можеш да се изненадаш. Е, нещата рядко се развиват толкова просто. Има свидетели, от които трябва да се отървеш. Например, приятелят на Анджела, Рахман.
— А после и самата Анджела.
— Да — потвърди Грейнджър. — Опитахме да се отървем от нея чрез клевета. Знаеш го. Когато Анджела ми се обади и поиска снимки на Тигъра, осъзнах, че се е приближила прекалено много. Затова я накиснахме за предателство. Трябваше или да я накараме да си подаде оставката, или да влезе в затвора. Не за дълго, просто докато следата изстине. Дотогава обаче, проблемите бяха очевидни дори за идиот като мен. Прекалено много мъртви свидетели. Така че, когато стана време да се заемем с Анджела, реших да изпратя теб. Все пак, ти стигна по-далеч от всички останали — запозна се лично с Тигъра. А и беше стар приятел на Анджела. Също като при политическите убийства, можех да направя само едно, да позволя настъпването на хаос, да се престоря на изненадан пред шефовете и да обясня, че не съм очаквал подобно развитие.
— Искаше да разплета историята.
— Да. А после ти ми се обади. Помниш ли? След като обядва с Анджела? — въздъхна Грейнджър. — И подписа смъртната й присъда с това обаждане.
Майло се опита да си припомни какво бе казал, но след всичко, случило се през изминалите две седмици, разговорът бе съвсем смътен спомен.
Грейнджър обясни:
— Каза ми, че Анджела стигнала чак до Ролф Винтенберг. На една стъпка от Угримов и на още една от нас. А кой мислиш бе в кабинета ми, когато звънна?
— Фицхю.
— Точно така. Той ми нареди веднага да се обадя на Трипълхорн и да му наредя да очисти Анджела колкото се може по-бързо.
— Но… — започна Майло, после осъзна, че няма какво да каже.
Дали наистина бе отговорен за убийството на Анджела?
— Можеше да отмениш заповедта след като Фицхю си тръгна — каза той най-после.
— Може би — съгласи се Грейнджър. — Но май вече бях прекалено уплашен.
Майло отиде до шкафа и допълни чашата си с водка.
— Искаш ли още? — обърна се той към стареца.
— Да, благодаря.
Майло сипа водка в чашата му и я поднесе към устата му. Глътката накара Грейнджър да се закашля.
— Къде ми е скочът?
Майло не отговори. Остави чашата настрани и отпи от своята.
— Всичко това не ми звучи достоверно. Прилича ми на заплетена история, с която да прикриеш собствения си задник.
Грейнджър облиза бледите си устни.
— Разбирам какво искаш да кажеш. Шпионите и особено туристите приличат на разказвачи на приказки. След известно време се натрупват прекалено много слоеве. Трудно е да различиш приказката от истината. Но това, което ти разказах сега, е истината. Питай ме каквото искаш.
— Обаждането, в което ме накара да избягам от Дисниуърлд.
— Знаеш отговора. Две цели. Да нe попаднеш в затвора, за да можеш да продължиш разследването. И да те накарам да бягаш. Вбеси ме, когато отиде на почивка, а аз имах нужда от теб в работата. Това бе единствения начин да те убедя.
— Същото бе и с досието на Тигъра — отбеляза Майло. — Даде ми го, за да не се доверявам на Фицхю, в случай че той поеме контрол и ми се обади.
Грейнджър кимна.
— Връзката на Тигъра с Фицхю — просто те насочвах към истината. Нямаше да направиш връзката сам. Не ме разбирай погрешно — фактът, че той вербува Тигъра, не означава нищо. Фицхю не иска никой да знае това, но не е толкова компрометиращо. Исках да тръгнеш по пътеката на заклеймяващото. Да събереш истински физически доказателства. Предполагам, че те надцених, Майло — поклати глава той. — Не разполагаш с нищо.
— Имам следа, която води право към теб.
— Да, следа. Но къде са ти доказателствата? Мислех, че когато стигнеш дотук, вече ще имаш видеозаписи, пръстови отпечатъци и банкови документи. Дори не можеш да докажеш, че съм участвал в това, освен ако не записваш разговора ни. Но не го правиш, нали?