Майло поклати глава.
— Небрежна работа. Не че признание, направено в тази ситуация би издържало пред съда. А ако не можеш да докажеш дори моята вина, как изобщо ще докажеш, че Фицхю стои зад всичко това? Да не мислиш, че е аматьор? Участието му винаги беше непряко, неотбелязано в никакви документи. Никога не се е срещал с Роман Угримов — не биха се познали, ако се озоват в една стая. Как ще събереш доказателства срещу такъв човек?
Майло си помисли, че това е забележителен момент. Грейнджър бе принуден да се пенсионира, седеше залепен на стола, срещу дулото на собствения си пистолет, и все пак говореше, сякаш се намира в кабинета си на Авеню на Америките и ръководеше Туризма.
— Вече не издаваш заповедите, Том.
Вероятно, Грейнджър също осъзна абсурд на положението си, защото въздъхна.
— Май е по-добре, че вече не съм началник. Виждаш ли каква бъркотия създадох?
Майло не отговори.
— Знаеш кога започна всичко, нали? Историята с Тигъра. Точно след като ти напусна Туризма. Ти тъкмо бе приключил с опазването на онази фашистка, Туиди Камер, от него. Спря го, да, но знаехме, че е добър в работата си, затова решихме да го използваме и по-нататък. А на следващия ден ти се озова във Венеция, а ние бяхме нападнати от терористи в Ню Йорк. Мобилизирахме армията и се подготвихме да отвърнем на удара в Афганистан, но Фицхю и още няколко човека знаеха накъде ще задуха вятърът. Обсъдиха различните възможности. Фицхю ме посети тук, във вилата. По това време ремонтираха кабинетите ни и това бе единственото подходящо място за срещи. Той ме попита дали бихме могли да използваме туристите като част от тактиката ни. Да ги изпратим в Близкия Изток и да очистим този саудитец или онзи иранец. Обясних му, че не сме обучавали туристите за подобни убийства и ще е най-разумно да се обърне към частния сектор и да използва човек като Тигъра. Да, аз бях първия, който спомена името му — кимна Грейнджър. — Фицхю се върна след една седмица с ново предложение. Да използваме турист, който да открие Тигъра и да се свърже с него като клиент.
— Трипълхорн.
— Точно така.
Майло си припомни шестте години на стачки и убийства, които бе изучавал внимателно, опитвайки се да намери общото между тях. Скромен ислямист в Германия, френски външен министър, английски бизнесмен. Винаги се бе питал какво обединява тези убийства. Чувстваше се абсолютно объркан и се връщаше към теорията, че нямат нищо общо и поръчките са дошли от различни хора. Понякога може и да са били такива, но винаги, когато Трипълхорн, наречен още Хърбърт Уилямс или Ян Клаузнер, бе възлагал задача на Тигъра, връзката бе американската външна политика.
Припомни си и шестте години пред компютъра в кабинета си, усилията на всичките туристически агенти и фалшивата помощ на човека пред него. Шест години, прекарани в издирване на човек, когото никой не искаше да залови.
— Но той дойде при мен — внезапно каза Майло. — Тигъра дойде при мен, защото разполагаше с досието ми. И за това ли си отговорен?
— Връчих досието ти на Трипълхорн, за да му го предаде. Заповедта да го инжектираме с ХИВ дойде отгоре. Нямаше начин да не я изпълним. Единственото, което можех да направя, бе да му предам малко информация. Фицхю не мислеше, че Тигъра ще разбере как се е заразил. Сигурен бях, че го подценява. Надявах се да те потърси, защото досието ти бе последната информация, която бе получил от убиеца си.
— И всичко мина според плана — каза Майло.
— Не всичко. Ти. Трябваше да побегнеш, но да се върнеш с доказателства. Дори ти дадох Айнър за помощ. Къде е той сега?
Майло се прокашля.
— Наложи се да го неутрализирам.
— Вероятно така е най-добре. Но разбираш какво искам да кажа, нали? Дадох ти всичко възможно, но май имах прекалено много вяра в теб.
— Трябваше да си откровен и с Анджела, и с мен. Не ни даде всичко, което можеше.
Грейнджър стисна устни, за да прикрие прозявката си.
— Може и да си прав. Но ако ти бях казал всичко в самото начало, какво щеше да направиш? Познавам те. Не си толкова търпелив колкото беше навремето. Щеше да отидеш направо при Фицхю и да се опиташ да го притиснеш в ъгъла. Нямаше да тръгнеш да събираш доказателства. Щеше да действаш като турист и да приклещиш Фицхю и бандата му. Нямаше да отделиш време да събереш това, което е нужно, за да се сложи край на цялата операция. Накратко казано, щеше да действаш като главорез, какъвто си.
— Но всичко е свършено — възрази Майло. — Наемният ви убиец е мъртъв.