Чарлз повтори руския израз любезно.
След като излязоха на тъмната улица, Анджела се прозя и попита:
- Какво беше това?
- Кое?
- Откъде Угримов знаеше, че говориш руски?
- Казах ти, че имам нужда от ново име - отговори Чарлз, като огледа улицата. - Руската общност не е много голяма.
- Не е и много малка - възрази Анджела. - Какво търсиш?
- Ето там - отговори Чарлз, като кимна към малката табелка на ресторанта на ъгъла. - Да се поразходим до там. Ще ядем и ще наблюдаваме.
- Нямаш му доверие?
- Човек като него няма да признае, че Доудъл го е посещавал.
- Наблюдавай колкото си искаш. Аз имам нужда от сън.
- Какво ще кажеш за едно хапче?
- Първото е безплатно? - намигна му Анджела усмихнато и потисна прозявката си. - В посолството често ни вземат проби за наркотици.
- Добре, дай ми поне една цигара.
- Кога пропуши?
- В момента ги отказвам.
Анджела извади цигарите си, но преди да му ги подаде попита:
- Дрогата ли ти причини това? Или работата?
- Кое?
- Може пък да са всичките тези имена - каза тя и му подаде цигарата. - Може това да те е направило толкова студен. Когато беше Майло, беше различен човек.
Той примигна озадачено, но не можа да отговори.
6
Той прекара първата част от нощната си смяна в ресторанта. Поръча си чикети - малки порции морски деликатеси и зеленчуци на скара - и ароматно кианти. Барманът се опита да го заговори, но Чарлз предпочиташе мълчанието, затова когато човекът задрънка, че Джордж Майкъл бил най-великия певец в света, той не си направи труда да се съгласи или възрази.
Някой беше оставил на масата екземпляр от „Хералд Трибюн“ и той го запрелиства небрежно. Зачете се в статия с изявление на министъра на отбраната. Доналд Ръмсфелд обясняваше, че „според някои преценки, не можем да проследим трансакции на стойност 2,3 трилиона долара“, което бе една четвърт от бюджета на Пентагона. Сенатор Нейтън Ървин от Минесота наричаше това „истински позор“. Но дори това не можа да задържи вниманието му и той сгъна вестника и го остави настрани.
Не мислеше за самоубийство, а за Големия глас, за който майка му му разказваше по време на редките си нощни посещения през седемдесетте години, когато Чарлз бе хлапе в Северна Каролина.
- Погледни всички - казваше майка му. - Виж какво ги ръководи. Малки гласове - телевизия, политици, свещеници, пари. Това са малките гласове и те скриват Големия глас, който всички чуваме. Но тези малки гласове не означават нищо. Те само мамят. Разбираш ли?
Чарлз бе прекалено малък, за да разбере, но прекалено голям, за да признае невежеството си. Посещенията на майка му никога не бяха достатъчно дълги, за да му обясни добре идеите си. Той винаги бе изморен, когато тя пристигаше посред нощ, почукваше на прозореца му и го отвеждаше в близкия парк.
- Аз съм твоята майка, но не можеш да ме наричаш „мамо“. Няма да позволя да бъдеш потискан и няма да те оставя да потискаш мен с тази дума. Няма да ме наричаш дори Елън - това е робското ми име. Свободното ми име е Елза. Можеш ли да го кажеш?
- Елза.
- Чудесно.
Ранното му детство бе изпълнено със спомени за тези сънища. И ги приемаше точно като такива: сънища за посещенията на майката-призрак и кратките ѝ уроци. Тя идваше три-четири пъти годишно. Когато Чарлз стана на осем години, майка му го посещаваше всяка вечер в продължение на седмица и фокусира уроците си върху освобождението. Обясни му, че когато порасне още малко, ще го отведе със себе си, защото тогава той вече ще може да разбере доктрината на тоталната война. Срещу кого? Срещу малките гласове. Чарлз не разбираше нищо, но все пак се вълнуваше от мисълта да изчезне заедно с нея в нощта. Но това никога не стана. След онази напрегната седмица, сънищата не се завърнаха. Много по-късно той научи, ча майка му е умряла преди да го въведе в лоното. В немски затвор. Самоубийство.
Кой беше Големия глас? Гласът, който ѝ бе проговорил от каменните стени на затвора в Щутгарт и я бе убедил да събуе затворническия панталон, да завърже единия крачол за решетките на вратата, а другия - за врата си, а после да се тръшне на пода с ентусиазма на фанатик?
Чарлз се зачуди дали майка му би извършила същото, ако бе запазила истинското си име. Или ако все още се смяташе за майка. После се запита дали самият той би оцелял през изминалите години или би предпочел да сложи край на живота си, ако бе запазил истинското си име.
Да, мислите му отново се върнаха към самоубийството.
Ресторантът затвори в десет часа. Той провери предната врата на Угримов, после се затича на запад към задните порти, онези откъм канала, на „Скуола Векия дела Мизерикордия“. Грейнджьр му бе казал да търси третата врата. Той преброи до три, после се просна по корем на паветата и се протегна към вонящия канал.