Выбрать главу

- Да? - каза познатият глас.

- Аз съм.

- Михаил?

- Имам нужда от помощта ти, Евгени.

ВТОРА ЧАСТ

ТУРИЗМЪТ Е ПРИКАЗКА

СРЯДА, 25 ЮЛИ

ДО ПОНЕДЕЛНИК, 30 ЮЛИ 2007 г.

1

Терънс Албърт Фицхю стоеше в каби­нета на двадесет и втория етаж, който навремето принадлежеше на Том Грейн­джър. През високите до тавана прозорци зад бюрото се виждаха небостъргачите на градската джунгла. Зад щорите на отсрещната стена лежеше и лабиринт от ниско преградени офиси и кипеше оживена дейност, където млади бледи туристически агенти анализираха посланията на туристите и изготвяха туристически пъ­теводители, които впоследствие потегляха към Лангли, а други анализатори изготвяха доклади за политиците.

Знаеше, че всеки от туристическите агенти го мра­зеше.

Не точно самия него, но идеята, която въплъщава­ше. Беше виждал това в офисите на Управлението по целия свят. Между началниците на отдели и служи­телите им имаше обич. И когато началникът бе увол­нен или убит, емоциите в отдела ставаха взривоопас­ни. А когато отделът е невидим за външния свят, като Туризма, персоналът разчита на шефа си още повече.

Щеше да се справи с омразата им по-късно. Сега спусна щорите и отиде до компютъра на Грейнджър. Дори седмица след смъртта му бъркотията бе пълна. Грейнджър бе един от старите бойци от Сту­дената война, които разчитаха прекалено много на хубавите си секретарки да поддържат ред. А когато им се налагаше да работят със собствените си ком­пютри, върху бюрата им настъпваше пълен хаос. Е, Грейнджър бе сътворил хаос и във всичко друго, не само на бюрото си.

Oтначало, разбира се, Фицхю мислеше, че е раз­чистил бъркотията на Грейнджър. Трипълхорн бе получил заповеди, а когато Фицхю му се обади, ту­ристът потвърди със странно равнодушен глас, че ра­ботата е свършена. Чудесно.

После обаче, Фицхю забеляза кръвта в къщата. Защо Трипълхорн бе отнесъл трупа на Уийвър? Не бе имало нужда да го прави. На следващия ден криминолозите му съобщиха новина, която едва не му при­чини инфаркт - кръвта във вилата не принадлежеше на Уийвър. Не знаеха чия е, но Фицхю знаеше.

Не Трипълхорн бе вдигнал телефона. Майло Уий­вър го бе направил.

След една седмица, прекарана в трескаво издирва­не из страната, се случи чудо.

Фицхю проникна в сървъра, вкара паролата си и изгледа видеозаписа от сутринта. Специалист по на­блюдението бе приготвил кратък монтаж от различ­ните камери. Започваше пред сградата, сред тълпите хора, които се носеха забързано към службите си. Ча­совникът показваше 9.38. Сред тълпата имаше глава, която техникът бе отбелязал със стрелка. Човекът се намираше на отсрещната страна на Авеню на Америките и стоше неподвижно, но след миг прекоси ули­цата към тяхната страна.

Втората камера показваше тротоара пред сградата. Дотогава, човекът вече бе идентифициран, а във фоа­йето портиерите заемаха позиции. На улицата обаче, Уийвър спря и се замисли. Минувачите се заблъска­ха в него за миг, после той продължи към предната врата.

Следваше кадър от камерата във фоайето. Фицхю видя къде се бяха разположили портиерите. Едрият чернокож Лорънс бе до вратата, а другият чакаше до палмата. Още двама се криеха в коридора с асан­сьорите.

Лорънс изчака Майло да влезе и пристъпи към него. За момент всичко изглеждаше наред. Двамата си бъбреха кротко докато тримата други портиери се приближаваха към тях. Уийвър ги забеляза и се паникьоса. Това бе единственото обяснение за Фицхю, тъй като Майло се завъртя бързо. Лорънс бе готов за това и го сграбчи за рамото. Уийвър го халоса в лицето, но тримата други портиери се хвърлиха върху него.

Забележително тиха сцена. Чу се само ахването на красивата рецепционистка, Глория Мартинес. Когато всички се изправиха, ръцете на Уийвър бяха оковани с белезници зад гърба му, а тримата портиери го во­деха към асансьорите.

За изненада на Фицхю, Майло се усмихна, когато мина покрай рецепцията, и дори намигна на Глория. Каза нещо, което камерата не улови. Портиерите оба­че го чуха, също и Глория: „Мисля, че си загубих екс­курзовода.“ Ама че палячо.

Уийвър загуби чувството си за хумор, когато стиг­на до килията си на деветнадесетия етаж.

- Защо го уби? - запита Фицхю.

Отговорът на Уийвър щеше да му подскаже как да действа нататък.