Майло примигна тъпо.
- Кого?
- Том, за бога! Том Грейнджър!
Кратка пауза, в която Фицхю нямаше представа какво щяха да са следващите думи на Уийвър. Накрая, Майло сви рамене.
- Том поръча убийството на Анджела Йейтс. Накисна я, за да я изкара предател, после я уби. Излъга и мен, и теб. Излъга Управлението. Обичах го, а той ме използва и ме предаде.
Дали Майло бе убил Трипълхорн, а после и Том Грейнджър? Ако бе така, за Фицхю щеше да е чудесно.
- Не ми пука какво мислиш за него - грубо отвърна той. - Том беше ветеран от ЦРУ и твой началник. А ти го уби, Уийвър. Какво да мисля? Сега аз съм ти началник. Дали трябва да се тревожа, че ако нещо не ти хареса, аз ще съм следващия труп?
Все още обаче не бе време за въпроси, затова Фицхю се престори на много зает.
- Реорганизация. Преструктуриране. Трябва да разчистя бъркотията, която сътвори.
На път навън, той прошепна на Лорънс:
- Съблечи го чисто гол и го зарадвай с черната дупка.
Лорънс го изгледа отвратено със зачервените си очи.
- Да, господине.
Черната дупка беше проста работа. Събличаш човек гол, даваш му известно време да свикне с голотата си, а след около час гасиш лампите. Сама по себе си, тъмнината е объркваща, но не оказва кой знае какво влияние. „Дупката“ идваше по-късно, часове или минути, когато портиерите, сложили очила за нощно виждане, влизаха при теб и те пребиваха от бой. Никаква светлина, само невидими юмруци.
Отнеми времето, светлината и физическата сигурност на човека и той бързо пожелава да седи в осветена стая и да ти разкаже всичко, което знае. Уийвър щеше да остане в дупката до утре сутрин, когато щеше да приеме с радост присъствието дори на Фицхю.
Обратно в кабинета, Фицхю прочете доклада на Айнър, написан след пътуването им до Париж и Женева. Въпреки нападението на Майло върху него, Айнър настояваше, че Уийвър не е виновен за смъртта на Анджела. „Имаше възможност да подмени приспивателните ѝ, но нямаше мотив. Бе очевидно, че искаше да намери убиеца ѝ, дори повече от мен.“
В полето на първата страница, Фицхю написа собствената си преценка за доклада на Айнър: „Необоснована теория“, после се подписа и добави датата.
След около час някой почука на вратата.
- Да? Влез.
Специален агент Джанет Симънс отвори вратата.
Фицхю се опита да прикрие раздразнението си и си помисли, че Симънс щеше да е много привлекателна жена, ако не полагаше толкова усилия да бъде противна. Тъмна коса, изпъната строго назад, тъмносин костюм с прекалено широк панталон. Лесбийски панталон, ухили се Фицхю наум.
- Мислех, че си във Вашингтон - каза той.
- Пипнал си Уийвър - отвърна тя спокойно.
Фицхю се облегна на стола и се зачуди как ли бе научила за това.
- Той дойде при нас. Просто влезе в сградата.
- Къде е сега?
- Два етажа по-долу. Засега го обработваме с мълчание, но той вече си призна, че е убил Том.
- Сподели ли причината?
- Силен гняв. Мисли, че Грейнджър го е използвал и предал.
Симънс докосна близкия стол, но не седна.
- Искам да поговоря с него.
- Разбира се.
- Скоро.
Фицхю поклати глава, за да покаже, че е разбрал.
- Колкото се може по-скоро. Но не днес. Днес няма разговори. А утре ще имам нужда от цял ден насаме с него. Наясно си с мерките за сигурност.
Агентката най-после се настани на стола.
- Ще ти взема случая, ако се наложи. Знаеш го, нали? Той е убил Том Грейнджър на американска земя.
Грейнджър беше един от нашите служители, а не от вашите.
- Това е без значение.
Фицхю се облегна назад.
- Държиш се, сякаш Уийвър е твой личен враг, Джанет. А той е просто корумпиран служител на Управлението.
- Три убийства за един месец. Тигъра, Йейтс и Грейнджър. Това е прекалено много, дори за човек на Управлението.
- Не мислиш сериозно, че е убил всички тях, нали?
- Ще знам повече, когато говоря с него.
Фицхю облиза устните си.
- Добре, Джанет. Остави ми още един ден насаме с него. А вдругиден, петък, ще ти позволя да присъстваш на разговора ни - каза той и вдигна ръка. - Честна дума.
Симънс се замисли, сякаш имаше избор.
- Вдругиден. Но искам нещо сега.
- Какво?
- Досието на Майло. Не общодостъпното, то е безполезно. Искам твоето.
- Това ще отнеме...
- Веднага, Терънс. Няма да ти оставя време да го загубиш или да извадиш всичко интересно от него. Ако ще чакам да говоря с него, тогава трябва да имам интересно четиво.
Фицхю стисна устни.
- Няма нужда да си толкова агресивна. И двамата искаме едно и също. Някой убива един от хората ми и аз искам този човек да прекара остатъка от живота си в килия.
- Радвам се, че се споразумяхме - каза тя, макар по лицето ѝ да не бе изписана никаква радост. - Но все още настоявам за досието.