Въпреки скромния си размер, „Лок Хейвън“ имал най-мащабната програма за обмен на студенти на Източното крайбрежие. По време на третата си година, през есента на 1990 г., Майло пристигнал в Плимут, Англия, за да учи в Марджьн, колеж „Сейнт Марк и Сейнт Джон“. Според тези ранни доклади на ЦРУ, Майло Уийвър бързо си създал кръг приятели, повечето от Брайтън, които били намесени в социалистическата политика. Макар да се наричали „лейбъристи“, истинските им разбирания водели повече към „екоанархизма“, термин, станал популярен едва десетина години по-късно. Подставено лице на МИ5 в групата, което работело в сътрудничестно с ЦРУ, докладвало, че Уийвър бил идеален за сондиране. „Не е съгласен с идеалите на групата, но желанието му да участва в нещо голямо мотивира повечето му действия. Говори перфектен руски и френски.“
Връзката с него била осъществена по време на уикенд в Лондон в края на декември, месец преди планираното завръщане на Уийвър в Пенсилвания. Човекът на МИ5, Абигейл, го завел в клуб „Маркиза“, където, в наета задна стая, бил представен на шефа на лондонското бюро, наречен в доклада само „Стен“.
Разговорът очевидно минал успешно, тъй като уредили втора среща три дни по-късно в Плимут. Тогава Майло се отказал от университета и, поради липсата на английска виза, заживял нелегално заедно с приятелите си екоанархисти.
Вербуването бе протекло изумително бързо, но за първата му задача нямаше нищо, а досието отпращаше към документ УТ-2569-А91. Симънс знаеше обаче, че ролята на Майло в операцията бе продължила само до март, защото тогава бе включен във ведомостта на ЦРУ и изпратен в област Перкуиманс, Северна Каролина, където се бе обучавал четири месеца в Пойнт, училище на Управлението, по-малко известно от Фермата, но не по-малко реномирано.
Майло бе изпратен в Лондон, където бе работил (два пъти, ако можеше да се вярва на досието) с Анджела Йейтс, друга скитница, приета в семейството на Управлението. Един доклад твърдеше, че двамата били любовници, друг обаче настояваше, че Анджела била лесбийка.
Майло Уийвър се установил в руското имигрант- ско общество-и, макар в досието да нямаше нищо съществено за случаите му, Симънс видя умелото му проникване. Той другарувал с хора от всички нива на имигрантската общност, от дипломати до дребни мошеници. Задачата му имала две цели: да хвърли светлина върху процъфтяващата мафия, която заемала все по-сериозно място в лондонския подземен свят, и да разкрива шпиони, изпратени от Москва докато Съветската империя агонизираше. Макар да се бе справил добре с престъпниците - през първата година информацията му довела до два важни ареста - Майло бил ненадминат в залавянето на шпиони. Имал на разположение три главни източника в руския разузнавателен апарат: ДЕНИС, ФРАНКА и ТАДЕУС. За две години, разкрил петнадесет агенти под прикритие и убедил единадесет да работят като двойни агенти.
После, през януари 1994 година, тонът на докладите се променяше и отбелязваше бавния упадък на Уийвър поради алкохолизъм, бурното му женкарство (очевидно не с Анджела Йейтс) и подозрението, че той самият бе превърнат в двоен агент от един от източниците му, ТАДЕУС. След шест месеца, Майло бе уволнен и бе изпратен у дома.
Това приключваше първия етап от кариерата му. Вторият документиран етап започваше седем години по-късно, през 2001 г., месец след взривяването на кулите-близнаци, когато бе назначен отново, сега като „началник“ в отдела на Том Грейнджър, подробностите за което бяха неясни. Досието не казваше нищо за годините между 1994 и 2001 г.
Симънс знаеше какво означава това, разбира се. Провалът на Уийвър през 1994 г. бе просто роля и през следващите седем години той се бе посветил на черни операции. А тъй като бе част от свръхсекретния отдел на Грейнджър, това означаваше, че бе турист.
Впечатляваща кариера. От действащ агент до агент-призрак и до администрацията. Пропуснатите седем години вероятно криеха отговорите, които тя търсеше, но щяха да си останат загадка. Ако признаеше на Фицхю какво знае за Туризма, Симънс щеше да компрометира Матю.
Тя се сети нещо. Прелисти страниците назад и се върна към докладите за детството на Майло. Рали, Северна Каролина. Сиропиталище в Оксфорд. После две години в малък либерален университет преди да замине за Англия. Симънс сравни тези факти с доклада на , Дбигейл“: „Той говори перфектен руски и френски.“