Симънс грабна мобифона си и след секунда чу сънливия глас на Орбах.
- Какво има? - попита той изморено.
Едва тогава тя осъзна, че бе почти единадесет.
- У дома ли си?
Шумна прозявка.
- В офиса. Предполагам, че съм задрямал.
- Имам нещо за теб.
- Различно от съня?
- Запиши това - тя му издиктува подробностите за детството на Майло Уийвър. - Разбери дали някой от семейство Уийвър е още жив. Досието твърди, че всички са починали, но ако успееш да намериш дори далечен братовчед, искам да поговоря с него.
- Знам, че се ровим надълбоко, но това не е ли прекалено?
- Минават пет години след смъртта на родителите му и той вече владее руски перфектно. Кажи ми, Джордж, как едно сираче от Северна Каролина успява да постигне това?
- Ходи на училище. Учи усърдно.
- Просто проучи го, моля те. И открий някого от сиропиталище „Сейнт Кристофър“.
- Ще го направя.
- Благодаря - каза Симънс и затвори, после набра друг номер.
Въпреки късния час Тина Уийвър звучеше будна. Някъде зад нея се чуваше смях от телевизионна комедия.
- Какво?
- Здравейте, госпожо Уийвър. Обажда се Джанет Симънс.
Кратка пауза.
- Специален агент - каза Тина.
- Слушайте, знам, че не се разбрахме добре преди.
- Така ли мислите?
- Знам, че Роджър ви е разпитвал в Остин. Създаде ли ви проблеми? Наредих му да не ви притиска прекалено много.
- Роджър беше истински сладур.
- Бих искала да поговоря с вас за някои неща. Възможно ли е да го направим утре?
Друга пауза.
- Искате да ви помогна да проследите съпруга ми?
Тя не знае, помисли си Симънс.
- Искам да ми помогнете да се добера до истината, Тина. Това е всичко.
- Какви въпроси?
- Ами... запознати сте с миналото на Майло, нали?
Последва колебливо:
- Да.
- Живи роднини?
- Той поне не знае за такива - отговори Тина, после издаде странен звук, сякаш се давеше.
- Тина? Добре ли сте?
- Просто започвам да хълцам понякога.
- Пийнете вода. Ще говорим утре. Удобно ли е сутринта? Към десет, десет и половина?
- Да - съгласи се Тина, после линията прекъсна.
3
На сутринта шофьор на Управлението взе Фицхю от хотел „Мансфилд“ на Четиридесет и четвърта улица и го остави пред сградата на Авеню на Америките в девет и половина. След като се настани зад бюрото, той вдигна телефона и набра номер.
- Джон?
- Да, господине.
- Можеш ли да отидеш в пета стая и да обработиш човека преди да сляза там? Не повече от час.
- Лицето?
- Не, не в лицето.
- Да, господине.
Фицхю затвори, провери имейла си, после се свърза с Нексел, използвайки името и паролата на Том Грейнджър. Имаше едно съобщение от Сал, човека им в Министерството на вътрешната сигурност.
„Дж. Симънс отиде неочаквано в щаба на Управлението. “
- Благодаря - каза Фицхю на компютъра.
Съобщението можеше да свърши работа, ако бе дошло преди Симънс да нахлуе вчера в кабинета му. Той се зачуди дали Сал наистина заслужава премиите си.
На бюрото го очакваше купчина писма. Сред вътрешната поща намери дебел плик с пощенско клеймо от Денвър, адресиран до Грейнджър. Охраната бе ударила печат „ЧИСТО“, затова той го отвори бързо. Вътре имаше ръждивочервен паспорт, издаден от Руската федерация.
Фицхю го отвори и видя скорошна снимка на Майло Уийвър с тежките му, обвиняващи очи и дългата челюст, които го караха да прилича на оцелял в Гулаг. Но името до снимката беше Михаил Евгениевич Властов.
- Ох, мамка му - прошепна Фицхю.
Той отиде до вратата и махна на един от туристическите агенти. След като вратата се затвори отново, Фицхю щракна с пръсти, сякаш името на човека бе на езика му.
- Харълд Линч - напомни му анализаторът.
Надали беше на повече от двадесет и пет години.
Кичур руса коса падаше на гладкото му високо чело.
- Точно така. Слушай, Хари. Имаме нова следа. Майло Уийвър като руски агент.
По лицето на Линч се изписа недоверие, но Фицхю продължи:
- Възможности. Открий кога е имал достъп до информация и, скоро след това или по същото време, достъп до ФСБ. Сравни това с известните руски данни - каза той, като му подаде паспорта и плика. - Накарай някого да проучи всичко. Искам да знам кой го е изпратил, колко е бил висок и каква е любимата му храна.
Линч се вторачи в паспорта, зашеметен от изненада.
- Хайде, действай.
Независимо кой бе изпратил паспорта, той се оказа неочакван подарък. Преди разпитът дори да бе започнал, Фицхю получи сериозно оръжие. Убийство и предателство. Уийвър можеше да се измъкне от едно обвинение, но не и от две.