Защо тогава проявяваше такова упорство? Дори самата тя не знаеше. Убийството на Анджела Йейтс, вероятно това бе причината. Преуспяваща жена, справила се чудесно в най-мъжката професия, бе убита от човека, когото Симънс бе изпуснала в Тенеси. Дали това я правеше отговорна за смъртта на Йейтс? Може би не. Но все пак се чувстваше виновна.
Старомодното чувство за отговорност не спираше да тормози живота ѝ, макар че психоаналитичката ѝ от министерството, кльощаво бледо момиче с нервните несръчни маниери на девственица, да бе на друго мнение. Според нея, Джанет Симънс не бе отговорна за всички хора в живота си, а просто вярваше, че трябва да носи отговорност за тях.
- Контрол - казваше девственицата. - Мислиш, че можеш да контролираш всичко. Това е сериозна грешка.
- Твърдиш, че имам проблеми с контрола? - подкачи я Симънс, но девственицата бе по-корава отколкото изглеждаше.
- Не, Джанет. Твърдя, че страдаш от мегаломания. Добрата новина е, че си избрала подходящата професия.
Следователно, желанието ѝ да оправи безумията на Уийвър нямаше нищо общо със справедливостта, съчувствието, филантропията и дори равните права за жените. Но пък това не означаваше, че действията ѝ не са полезни. Дори девственицата би го признала.
В продължение на седмици липсата на солидни доказателства спъваше действията ѝ. Можеше да докаже, че Майло Уийвър е бил на местопрестъпления- та, но искаше нещо повече. Искаше мотиви.
Къщата на семейство Уийвър се намираше на тиха улица. Предната врата бе отключена и тя изкачи стълбите без да звъни по домофона. На третия етаж звънна на звънеца.
След миг чу шляпане на боси крака по дървения под и шпионката потъмня.
- Тина? - каза тя, като извади картата си и я поднесе към шпионката. - Аз съм, Джанет. Ще ти отнема само няколко минути.
Вратата се отвори и Тина Уийвър застана пред нея боса, облечена в долнище на пижама и тениска. Не носеше сутиен. Изглеждаше същата като при последната им среща в Дисниуърлд, но по-изморена.
- В неподходящ момент ли дойдох?
Тина се сви леко.
- Не съм сигурна, че трябва да говоря с теб. Ти го преследваш.
- Мисля, че Майло е убил двама души. Може би трима. Да не очакваш да забравя за това?
Тина сви рамене.
- Знаеш ли, че той се върна?
Тина не попита къде и кога, само примигна.
- Предаде се и сега е в офиса в Манхатън.
- Добре ли е?
- Има си неприятности, но е добре. Мога ли да вляза?
Съпругата на Майло Уийвър вече не я слушаше, вървеше по коридора към всекидневната. Симънс я последва в стая с нисък таван, огромен телевизор и стари евтини мебели. Тина се отпусна на канапето, сви крака към брадичката си и зачака агентката да седне.
- Стефани на училище ли е?
- Сега е лятната ваканция, специален агент. Тя е с бавачката.
- Не трябва ли да си на работа?
- Е, библиотеката не създава проблеми на директорката си.
- Библиотека по архитектура и изящни изкуства „Ейвъри“ в Колумбийския университет. Много впечатляващо.
Лицето на Тина изрази съмнението ѝ, че някой би се впечатлил от това.
-Ще задаваш ли въпроси или не? Много ме бива в отговорите. Имам сериозен опит.
- Наскоро ли?
- Управлението изпрати тук няколко главорези. Преди два дни.
- Не знаех.
- Май комуникацията ви не е много добра.
Симънс поклати глава.
- Различните агенции си сътрудничат като брачна двойка с проблеми. Но посещаваме брачни консултанти - усмихна се тя, за да прикрие раздразнението си от поредната лъжа на Фицхю.
- Факт е, че в момента разследваме мъжа ти на различни нива с надеждата да разберем как тези нива са свързани.
Тина отново примигна.
- Какви нива?
- Ами както казах, убийство. Две убийства, за които само подозираме и едно потвърдено.
- Потвърдено? Как беше потвърдено?
- Майло призна, че е убил Том Грейнджър.
Симънс се подготви за избухване, но не последва такова. Само влажни зачервени очи и сълзи. После тихо хлипане, което разтърси цялото тяло на Тина.
- Слушай, съжалявам, но...
- Том? - извика Тина. - Проклетият Том Грейнджър? Не... - поклати глава тя. - Защо би убил Том? Той е кръстник на Стефани!
Тина плака още няколко секунди, после вдигна глава.
- Какво каза той?
- Какво?
- Майло. Каза, че бил признал. Какво е проклетото му оправдание?
Симънс се зачуди как да се изрази.
- Майло твърди, че Том го е използвал, а той го убил в прилив на гняв.
Тина избърса очите си и каза спокойно:
- Прилив на гняв?
- Да.
- Не. Майло няма приливи на гняв. Не е такъв човек.
- Трудно е да определиш какви са хората наистина.