Не виждаше нищо и трябваше да действа по инстинкт, да докосва камъните, докато намери различния от останалите. Тайниците бяха на повече от петдесет години, добавени към архитектурата на следвоенна Европа от агенти на „Езерото“[2], предшественика на ЦРУ. Невероятна предвидливост. Много от тях бяха открити, други - съсипани поради некачествено изпълнение, но оцелелите бяха безценни. Чарлз затвори очи, за да изостри сетивата си. В долния край на камъка имаше лост. Дръпна го и камъкът остана в ръката му. Остави го до себе си и бръкна в дупката, където намери запечатан найлонов плик. Извади го и го разкъса. Вътре лежеше валтер Р99 с два пълнителя.
Остави камъка на мястото му, върна се до „Барба Фрутариол“ и започна да обикаля из тъмните улички около палацото, като държеше под око предната врата и терасата на Угримов. От време на време забелязваше по някоя фигура - Угримов, телохранителите му, младо момиче с дълга кестенява коса. „Племенницата“. Но само бодигардовете минаваха през вратата. Очевидно отиваха на пазар, тъй като се завърнаха с храна, бутилки вино и дървена кутия за пури. След полунощ чу лека музика - опера. Изборът го изненада.
Мяукащите котки из квартала не му обръщаха внимание, но трима пияници се опитаха да се сприятелят с него. Мълчанието му свърши работа освен с третия, който обви ръка около рамената му и заговори на четири езика в опит да получи отговор. Чарлз заби лакът в ребрата му в неочакван изблик на емоция, притисна ръка към устата му и го халоса здраво два пъти в тила. При първия удар мъжът изхърка. При втория, припадна. Изпълнен с омраза към самия себе си, Чарлз го завлече в тъмна уличка.
Равновесие. Думата се върна при него, когато отново прекоси моста разтреперан. Без равновесие животът вече не си струва усилията.
Вършеше тази работа от шест, не, седем години. Прелиташе от град към град и получаваше заповеди по телефона от човек, когото не бе виждал от две години. Телефонът бе неговият господар. Понякога минаваха седмици без да получи задача и през тези периоди спеше и пиеше здраво. Но когато изпълняваше мисия, нямаше начин да спре бруталното движение напред. Налагаше му се да гълта стимуланти, които да го поддържат във форма, защото службата не се интересуваше от доброто му злраве. За нея бе важно да поддържа своята „сфера на влияние“. Чарлз Александър и останалите като него можеха да вървят по дяволите.
Анджела бе споменала, че „вече няма друга страна“, но не беше така. Другата страна имаше безброй лица: руската мафия, китайската индустриализация, ядрените бомби, продавани на черния пазар, гласовитите мюсюлмани в Афганистан, които се опитваха да прогонят Вашингтон от подгизналия от нефт Близък Изток. И както Грейнджър се изразяваше, всеки, който не бе приятел на империята или не бе погълнат от нея, биваше анатемосан, което означаваше, че трябва да се справят с него както римляните с варварите пред портата ми. И тогава телефонът на Чарлз Александър започваше да звъни.
Той се зачуди колко ли трупове се носят из мътните води на каналите. Мисълта да се присъедини към тях му донесе успокоение.
Довърши си работата, заповяда си той. Не приключвай с провал. А после...
Край на самолетите, граничарите и митничарите. Край на озъртането през рамо.
В пет часа вече бе взел решение. Небето се зазори и той глътна още два декседрина. Треперенето му се завърна. Припомни си майка си и мечтите ѝ за утопия с Големи гласове. Какво ли би си помислила за него? Сигурно щеше да ѝ се иска да го пребие, тъй като бе прекарал целия си живот, изпълнявайки заповедите и процедурите на малките гласове.
В девет и половина почитателят на Джордж Майкъл отвори ресторанта отново. Чарлз се изненада, че все още е жив и здрав. Поръча си двойно еспресо и зачака търпеливо до прозореца, докато човекът приготвяше лингуини с бекон, яйца и чесън за навъсения си клиент. Храната беше великолепна, но едва бе изял половината, когато спря и се загледа навън.
Трима души приближаваха към двореца. Телохранителят, когото бе видял вчера - Николай, а зад него, бременна жена и възрастен мъж. Мъжът бе Франк Доудъл.
Чарлз извади телефона си светкавично.
- Да? - каза Анджела.
- Той е тук.
Чарлз прибра телефона и остави на масата пари за сметката. Барманът, който обслужваше възрастна двойка, го погледна ядосано.
- Не харесваш ли закуската?
- Остави я на масата - каза Чарлз. - Ще я довърша след минута.
2
Езерото (The Pond) - малка свръхсекретна разузнавателна организация, Действала между 1942 и 1955г., чието съществуване бе официално признато от американското правителство едва през 2008г. - Б. ред.