Чу звук и вдигна очи. Красиво момиче влезе откъм терасата. Девойката имаше дълга до кръста права кестенява коса, кристалночиста кожа и бляскави очи. Беше облечена в розова лятна рокля, която подчертаваше хубавата ѝ фигура.
- Здрасти - усмихна ѝ се Тина.
Момичето прикова очи в корема ѝ, каза няколко възбудени немски думи и седна до нея. Протегна колебливо ръка към корема и попита:
- Мога ли?
Тина кимна и момичето погали корема ѝ. Изчерви се и потупа собствения си корем.
- Аз имам. Също.
Усмивката на Тина се изпари.
- Бременна си?
Момичето се намръщи несигурно, после кимна въодушевено.
- Да. Имам бебе. Ще имам бебе.
- Аха...
Тина се зачуди как ли реагираха родителите на момичето.
- Ингрид - представи се то.
Тина пое малката суха ръка.
- Аз съм Тина. Тук ли живееш?
Ингрид очевидно не я разбра, но в този момент вътрешната врата се отвори и висок мъж с посивяла вълниста коса и безукорен костюм влезе при тях, последван от Франк, който имаше учудващо смирен вид.
Ингрид плясна с ръце над корема на Тина.
- Чудесна демонстрация, Роман!
Роман се приближи към тях и Тина му позволи да ѝ целуне ръка.
- Няма нищо по-красиво от бременна жена - каза той. - Приятно ми е да се запознаем, госпожице...
- Кроу. Тина Кроу. Вие бащата на Ингрид ли сте?
- Горд чичо. Роман Угримов.
- Е, господин Угримов, домът ви е великолепен. Наистина впечатляващ.
Угримов кимна с благодарност, после каза:
- Ингрид, запознай се с господин Франк Доудъл.
Девойката стана и се ръкува любезно с Франк.
Угримов, застанал зад нея, сложи ръце на рамената ѝ, прикова очи във Франк и каза:
- Ингрид е всичко за мен, разбираш ли? Тя е целия ми свят.
Ингрид се усмихна свенливо. Угримов бе изрекъл думите си прекалено убедено.
- Тина, мисля, че трябва да тръгваме - каза Франк.
Тя се разочарова, тъй като искаше да разгледа останалата част от палата, но в гласа на Франк се доляваше притеснение, което я накара да си помисли, че вероятно бе най-разумно да си тръгнат. А и противоречието между бременността на Ингрид и вниманието на чичо ѝ я бяха накарали да се почувства неловко.
Тя стана и се олюля леко и Ингрид се втурна да ѝ помогне. После Тина хвана ръката на Франк, който ѝ прошепна, че съжалява.
Плешивият главорез ги поведе обратно надолу, което бе много по-лесно от изкачването. На половината път чуха шумния смях на Ингрид.
Когато слязоха долу и руснакът отвори вратата към площада, Тина осъзна, че нещо тук не е наред. Спряха в сянката на палата, а бандитът затвори вратата.
- Не разбирам, Франк - каза тя. - Ако той подписва документите сега, как така вече се е нанесъл?
Франк не я слушаше. Стоеше с ръце на кръста и гледаше наляво. Жена на възрастта на Тина излезе от близкия вход и се затича към тях.
- Франк! - извика жената с изненадващо заплашителен глас.
Първата мисъл на Тина бе, че това е съпругата на Франк.
Отдясно, някакъв мъж също се затича към тях, стиснал пистолет в ръка. Той пък какъв беше? Но Тина нямаше време да изрече въпроса си, тъй като в същия миг чу гласа на Угримов, който им крещеше отгоре:
- Обичам я, копеле!
Тина пристъпи напред, после назад, тъй като Франк гледаше нагоре към небето. Остър писък изпълни въздуха, после се превърна във вой.
Тогава Тина видя какво падаше. Розов плат, кестенява коса. Момичето. Ингрид. А после...
В десет и двадесет и седем Ингрид Кол падна на метър от Тина. Силен удар и хрущене, размазани кости и плът. Кръв. Тишина.
Тина не можеше да си поеме дъх. Тялото ѝ се скова. Дори не можеше да изпищи. Франк извади пистолет и стреля три пъти, после побягна. Жената - съпруга? любовница? нападателка? - се втурна след него. Тина се спъна и падна на паветата. Едва сега успя да изпищи.
Другият мъж, онзи с пистолета, застана до нея. Изглеждаше объркан, вторачен в кървавата пихтия до нея. После забеляза Тина и, за миг, писъците ѝ заглъхнаха, тъй като се страхуваше от него и пистолета му. Но след секунда виковете ѝ избухнаха отново.
- Раждам! Имам нужда от лекар!
- Аз... - каза мъжът, като погледна към улицата, където бяха изчезнали Франк и жената, после се отпусна на земята до нея.
- Доведи лекар! - изкрещя Тина, после и двамата чуха три резки изстрела.
Мъжът я погледна отново, сякаш виждаше призрак, и извади мобифона си.