- Всичко ще е наред - каза той докато набираше.
Заговори с някого на италиански. Тина разбра думата „линейка“. Когато мъжът затвори, тя осъзна, че е прострелян в гърдите. Ризата му беше почервеняла от кръвта.
Заля я вълна от прагматизъм. Нямаше значение, че мъжът е прострелян - вече бе повикал линейка. Бебето ѝ беше в безопасност, доколкото това бе възможно при тези обстоятелства. Тя се успокои и контракциите ѝ се забавиха. Мъжът, вторачен в нея, я хвана за ръката и я стисна силно, сякаш не осъзнаваше какво правеше. Жената, чието име Тина научи по-късно, се приближи към тях разплакана. Мъжът загледа съучастницата си тъжно.
- Кой, по дяволите, си ти? - попита Тина.
- Какво?
Тя си пое дъх.
- Имаш пистолет.
Това май прозвуча като шокираща новина за мъжа, който пусна оръжието си. Пистолетът изтрака на паветата.
- Какво... - каза Тина измъчена от контракциите. - Какво, по дяволите, си ти?
- Аз... - той стисна ръката ѝ още по-силно. - Аз съм турист.
6
Джанет Симънс забеляза, че шест години по-късно споменът все още кара Тина да се вълнува. Съпругата на Уийвър отмести очи от нея, сякаш не искаше да гледа жената, която ѝ задаваше толкова много въпроси.
- Значи това беше Майло? – попита Симънс.
Тина кимна.
Агентката я потикна колебливо.
- Какво мислиш, че е имал предвид? В подобно положение, последното, което някой би казал, е, че е турист.
Тина избърса очи и вдигна глава.
- Положението беше, че той имаше два куршума в десния си дроб и кървеше. В подобни положения, правдоподобността отива на кино.
Симънс се замисли. Думата ѝ казваше две неща. Първо, че през 2001г. Майло наистина е бил развалина, при това до такава степен, че бе готов да спомене пред абсолютно непознат човек за свръхсекретната си работа. Второ: Майло се бе съвзел достатъчно бързо, за да не позволи на Тина да узнае какво бе наистина неговата професия.
- Какво правеше той във Венеция? Предполагам, че ти е казал. Носил е оръжие, имало е престрелка, а мъжът, с когото си прекарала деня, изчезнал.
- Беше убит - поправи я Тина. - По онова време Майло бе действащ агент, а Франк Доудъл бе откраднал три милиона долара от правителството.
- Нашето правителство?
- Нашето. В онази нощ Майло подаде оставката си. Не заради мен, нито заради Франк. Не беше дори заради кулите-близнаци, за които научихме по-късно. Животът му просто бе станал непоносим.
- И ти беше там.
- Да.
- Да се върнем назад за секунда. И двамата бяхте отведени в италианска болница и ти роди Стефани. Кога Майло се появи отново?
- Той никога не си тръгна.
- Какво имаш предвид?
- След като лекарите го оперираха, го настаниха в стая на горния етаж. Веднага щом се събуди, той се шмугна в стаята на сестрите и откри къде съм настанена.
- Не е знаел името ти.
- Пристигнахме в болницата по едно и също време. Той проверил по часа. Бях припаднала след раждането, а когато се събудих, той спеше в стола до леглото ми. Телевизорът работеше и предаваше италианските новини. Не разбирах какво говорят, но видях как изглежда Световния търговски център.
- Разбирам.
- Не, не разбираш - развълнувано възрази Тина. - Когато разбрах какво е станало, заплаках и събудих Майло. Показах му телевизора и му обясних защо плача, а когато схвана положението, той също се разплака. И двамата седяхме в болничната стая и плачехме. И оттогава станахме неразделни.
Докато Симънс размишляваше върху любовната история, Тина погледна часовника.
- Мамка му - изруга тя и се надигна. - Трябва да отида да взема Стефани. Ще обядваме заедно.
- Но аз имам още въпроси.
- По-късно - отговори Тина. - Освен ако не възнамеряваш да ме арестуваш. Планираш ли да го направиш?
- Можем ли да поговорим по-късно?
- Обади ми се.
Симънс изчака Тина да се приготви. Нужни ѝ бяха само пет минути. Тя се появи, облечена в лятна рокля, и каза:
- Какво е другото ниво?
- Какво?
- По-рано, спомена, че разследваш Майло на две нива. Едното ниво беше убийство. Какво беше другото?
Симънс съжали, че се е изпуснала. Нуждаеше се от време, за да се сдобие с отговори преди Тина Уийвър да измисли някаква история.
- Можем да поговорим за това утре - отговори тя.
- Обясни ми накратко - настоя Тина.
Симънс ѝ разказа за паспорта.
- Майло е руски поданик, Тина. Това е новина за всички нас.
Тина се изчерви.
- Не, това е легенда. Шпионите го правят непрекъснато. Легенда за нещо, което е трябвало да направи в Русия.
- Той ли ти каза за това?
Тина поклати глава.
- Някога споменавал ли е името Михаил Властов?
Тина отново поклати глава.
- Може и да си права и да е просто недоразумение - каза благородно Симънс.