Излязоха на улицата, но, преди да се разделят, Симънс колебливо подхвана най-важната тема на разговора им.
- Слушай, Тина. Изслушах причините, поради които не си избягала с Майло, но трябва да призная, че не ти вярвам. Това са прекалено практични. Отказала си му по друга причина.
- Знаеш защо, специален агент.
- Вече не му вярваш.
Странна гримаса изкриви лицето на Тина и тя тръгна към колата си.
Телефонът на Симънс звънна, тъкмо когато стигна до Седмо авеню.
- Дръж се здраво - каза Орбах.
- Какво? - обърка се тя.
- Уилям Т. Пъркинс.
- Кой? - учуди се тя и насочи дистанционното към колата си.
- Баща на Уилма Уийвър. Дядото на Майло. Живее в Мъртъл Бийч, Южна Каролина. В старчески дом „Обетована земя“. Роден през 1926 г. Осемдесет и еднагодишен.
- Благодаря за аритметиката - отвърна Симънс без да издава вълнението си. - Поради каква причина не знаехме това преди?
- Никога не сме питали.
Да, очевидно некомпетентността бе неотделима част от разузнаването. Никой не се интересуваше дали някакъв си дядо все още диша.
- Можеш ли да ми изпратиш адреса и да предупредиш старческия дом, че отивам там?
- Кога?
Тя се замисли за миг.
- Довечера.
- Да ти резервирам ли полет?
- Да - отговори Симънс, после си погледна часовника и взе решение. - Около шест часа. Запази три места.
- Три?
Тя излезе от колата и тръгна обратно към дома на Уийвър.
- Да. Тина и Стефани ще дойдат с мен.
7
Истината, три лъжи и няколко пропуска. Това бе всичко, което Майло знаеше. Примаков му обеща да се погрижи за останалото. Старецът сподели твърде малко по време на прекалено дългата седмица в Албъкърки. Вместо това му задаваше въпроси, също както правеше сега Терънс Фицхю. Историята, от самото ѝ начало в Тенеси до кървавия ѝ край в Ню Джърси. Разказа я толкова много пъти в Ню Мексико, че я знаеше по-добре от историята на живота си.
- Дай ми подробности - настояваше Примаков.
Но руснакът го разпитваше не само за историята.
Беше поискал да узнае неща, които Майло нямаше право да отговори - бяха предателство.
- Искаш помощта ми, нали?
Йерархията на отдела по Туризма, броя туристи, съществуването на Сал и метода му на връзка, отношенията между Управлението и Министерството на вътрешната сигурност и какво Управлението знаеше и не знаеше за самия Евгени Примаков, което бе съвсем малко.
Едва след пет дни разпити, старецът най-после каза:
- Вече загрях. Не се тревожи за нищо. Отиди и им кажи истината. Ще излъжеш три пъти и ще пропуснеш някои неща. Аз ще се погрижа за останалото.
Какво точно бе това „останало“ бе загадка.
Дали вярата му се разколеба? Да, определено. Разколеба се, когато осъзна, че го набутват в черната дупка, и едва не умря сутринта, когато Джон влезе в пета стая с куфарчето си с ужасяващи инструменти.
- Здрасти, Джон - поздрави го Майло, но Джон не бе аматьор и не можеше да бъде подлъган да проговори.
Той остави куфарчето си на пода, отвори го и накара двамата пазачи да притиснат голото тяло на Майло към пода.
Вярата му изчезна напълно, когато го разтресоха електрошоковете. Те разбъркаха нервите и мозъка му, така че вече не вярваше в нищо извън тази стая. Не чуваше нищо, когато тялото му се гърчеше на студения под. В паузите между зловещите сеанси искаше да им изкрещи истината, че не бе убил Том Грейнджьр - това бе лъжа номер едно. Но те изобщо не го попитаха, не му зададоха нито един въпрос. Почивките бяха само за Джон, който проверяваше кръвното на Майло и зареждаше машината си.
Единственото, което заплашваше да съживи вярата му, не изглеждаше логично. Беше Лорънс, който държеше глезените му. Докато шоковете разтърсваха тялото му, Лорънс пусна краката му, извърна се настрани и повърна. Джон спря работата си.
- Добре ли си?
- Аз... - започна Лорънс, като се надигна и избърса овлажнелите си очи, после се преви, облегна се на стената и изпразни стомаха си.
Джон, без никакво притеснение, сложи електродите на зърната на Майло. Въпреки болката, той изпита облекчение, сякаш отвращението на Лорънс можеше скоро да бъде споделено от всички тях. Грешеше. После се появи Фицхю и му показа снимките.
- Ти уби Грейнджьр.
- Да.
- Кого още уби?
- Турист. Трипълхорн.
- Кога уби Грейнджьр? Преди да убиеш туриста?
- Преди. Не, след това.
- Какво направи после?
Майло се закашля.
- Разходих се в гората.
- После?
- Повърнах. След това излетях за Тексас.
- Под името Долан?
Той кимна. Вече бе на сигурното място на кошмар- ната истина.