- Опитах се да накарам жена ми и дъщеря ми да изчезнат с мен - каза той, съобщавайки неща, които Фицхю вече знаеше. - Но Тина отказа.
Той се изправи с усилие и погледна Фицхю.
- Нямах семейство, нито работа. Управлението и Министерството на вътрешната сигурност ме издирваха.
- Измина цяла седмица - каза Фицхю. - И ти изчезна.
- Албъкърки.
- Какво правеше в Албъкърки?
- Пих. Много. Пиянствах докато осъзнах, че не мога да продължа.
- Много хора преживяват целия си живот пияни. Какво те прави толкова специален?
- Не искам да живея в бягство. Някой ден... - каза той, замълча за миг, после продължи. - Някой ден искам да се върна при семейството си. Ако ме приемат. А единственият начин това да стане е да се предам. Да се оставя на милостта на съда и т.н.
- Доста пресилено.
Майло не възрази.
- Седмицата в Албъкърки. Къде отседна.
- В хотел „Ред руф“.
- С кого?
- Сам.
Лъжа номер две.
- С кого говори? Една седмица е дълго време.
- Келнерки от Зилис“ и „Апълби“. Барман. Но не говорихме за нищо важно - обясни Майло и пак замълча за момент. - Мисля, че ги уплаших.
Вторачиха се един в друг и накрая Фицхю каза:
- Ще проверим всичко, Майло. Понякога ще ти се струва, че това е изпробване на паметта ти, но не е. Това е проба на искреността ти. Схващаш ли?
Майло кимна. Движението му причини болка.
- Два стола - нареди Фицхю без да се обръща назад. Останалият портиер отиде да изпълни заповедта му.
- Джон, остани на разположение - нареди Фицхю. Джон кимна, вдигна куфарчето си и излезе от стаята. Портиерът се завърна с алуминиеви столове и помогна на Майло да се настани на единия. Фицхю седна срещу него, а когато Майло се плъзна и падна, поръча да им донесат и маса. Това помогна, тъй като Майло можеше да се просне на гладката бяла повърхност, омазвайки я с кръв.
- Разкажи ми как започна - заповяда Фицхю.
Разпитът през първия ден продължи почти пет часа, описвайки събитията от четвърти юли през зло- щастното пътуване до Париж до неделя, осми юли, когато Майло се завърна. Можеше да разкаже историята за по-кратко време, но Фицхю го прекъсваше често с въпроси. След самоубийството на Тигъра в Блекдейл, Фицхю потропа по масата, раздразнен, че Уийвър отново се бе плъзнал върху омазаната с кръв повърхност.
- И това беше изненада, нали?
- Какво?
- Сам Рот, Ал Абари. Фактът, че е бил турист.
Майло облегна ръка на масата и подпря брадичката си.
- Разбира се, че беше изненада.
- Позволи ми да си изясня. Тигъра, професионалист с едно от най-тъпите имена в света, пристига в страната ни само за да си побъбри с теб, а после да се самоубие.
Майло кимна.
- Въпросът ми е следния: как твоето туристическо досие, което би трябвало да е строго секретно, се озова в ръцете му?
- Грейнджьр му го дал.
- Уха! - възкликна Фицхю и бутна стола си назад. - Чакай да се уверя, че съм чул правилно. Твърдиш, че Том е работил заедно с Тигъра? Това е сериозно обвинение.
- Страхувам се, че е така.
- А после си позволил на Самюъл Рот да се самоубие пред очите ти, когато си знаел, че разполага с безценна информация.
- Нямах възможност да го спася. Беше прекалено бърз.
- Може би не си искал да получиш възможност. Може би си искал да умре. Може би си знаел, че има отрова в короната и си бръкнал в устата му и си му помогнал. Все пак, той е бил слаб, а отпечатъците ти бяха по цялото му лице. Може би дори си го направил по заповед на Грейнджьр. Защо не? Обвиняваш горкия човек за всичко друго.
Майло отговори с мълчание.
Когато стигнаха до разговора с Грейнджьр, проведен сутринта преди да излети за Париж, за да се срещне с Анджела Йейтс, Фицхю го прекъсна отново.
- Значи най-после си го попитал за Тигъра?
- Но той ме отряза - отговори Майло. - Какво му пречеше да ми покаже досието? Не разбирах. Не и тогава. Мина доста време преди да го получа. Прекалено много.
- Какво да получиш?
Майло не отговори, затова Фицхю се облегна назад, кръстоса крака и каза:
- Знам, че ти е показал досието, Майло. Когато се върна от Париж. Надявам се, няма да предположиш, че след като аз съм вербувал Бенджамин Майкъл Харис, съм свързан с тази история по някакъв начин. В нашата страна грешка, допусната при вербуване грешка все още не се смята за престъпление.
Майло се вторачи в него и се зачуди дали да нарече следващата част „лъжа“ или „пропуск“. Понякога разликата бе недоловима.
- Не. Знаех, че участието ти не може да обясни цялата тази потайност. Том не играеше в един отбор с теб.
- Точно така. Беше комбина с Тигъра.
- И затова ми бе нужно толкова време да го открия - обясни Майло. - Грейнджьр ми даде досието, за да ме насочи по погрешна следа. Искаше да започна да душа около теб.