Фицхю изглеждаше доволен от отговора.
Разпитът продължи. Фицхю го прекъсваше често, за да си изясни нещо или да се престори на объркан. Когато Майло каза, че е останал в Париж, защото е изпитвал подозрения, Фицхю каза:
- Но си видял снимките на Айнър и доказателствата.
- Да, но какво доказваха те? Дали Анджела предаваше информация на Хърбърт Уилямс или той на нея? Или тя бе забъркана в нечия игра без да има представа? Дали Уилямс я шпионираше, за да научи нещо за разследването ѝ? Или дали тя бе наистина виновна и човекът с червената брада просто ръководеше и Тигъра и Анджела и продаваше информация на китайците? Ако бе така, кого представляваше? Може би китайците ръководеха самия Хърбърт Уилямс.
- Това е шибана китайска загадка.
Фицхю отвори вибриращия си телефон. Кимна, изсумтя няколко пъти, после затвори.
- Слушай, прекарахме дълъг ден, а ти се справи чудесно. Можем да се задълбочим в конспирацията утре - каза той и потупа масата. - Чудесна работа.
- Значи мога да получа храна? - попита Майло.
- Разбира се. Ще ти намерим и дрехи - обеща му Фицхю, като се надигна усмихнато. - Наистина съм доволен. А подробностите ще придадат човешки вид на всички тия гадории. Можем да обсъдим и как се разбираш с жена си. И как са нещата с доведената ти дъщеря.
- Дъщеря - поправи го Майло.
- Какво?
- Дъщеря. А не доведена дъщеря.
- Добре - предаде се Фицхю с вдигнати ръце. - Както кажеш, Майло.
Докато мъчителят му излизаше от стаята, Майло си припомни указанията на Примаков: „Три смотани лъжи, Майло. Прекарал си цял живот в лъжа. Защо да се променяш сега?“
8
- Не искам да се плашиш - прошепна Джанет Симънс, когато Тина се прибра у дома. - Открихме дядото на Майло. Мисля, че би трябвало да дойдеш с мен.
- Това е невъзможно. Всичките му роднини са мъртви.
- Е, има само един начин да се уверим в това.
По време на полета от „Ла Гуардия“ до Мъртьл Бийч Тина се притискаше към Стефани, която бе настояла да седне до прозореца.
За дъщеря ѝ внезапната промяна бе вълнуваща. Бяха ѝ обяснили, че отиват за един ден до плажа. Господи, малката госпожица беше страхотна! Колко бе изтърпяла през последните две седмици, откакто се събуди и откри в спалнята си главорезите от Министерството на вътрешната сигурност, които издирваха внезапно изчезналия ѝ баща? Защо въобще трябваше да преживее всичко това?
- Как си, сладурче?
Стефани се прозя и се вторачи в сивите облаци.
- Малко съм уморена.
- Аз също.
- Наистина ли отиваме на почивка?
- Нещо такова. Кратка. Просто трябва да поговоря с един човек. След това можем да се позабавляваме на плажа. Добре ли звучи?
Стефани сви рамене и попита:
- А тя защо идва?
- Не харесваш ли госпожица Симънс? - усмихна се Тина, като погледна агентката, която се занимаваше с мобилния си телефон.
- Мисля, че тя не харесва татко.
Да, страхотно хлапе. И умно. Вероятно доста по- умно от майка си.
Тина отново се зачуди защо се бе съгласила на това внезапно пътуване. Наистина ли се доверяваше на специален агент Симънс? Не съвсем, но примамката бе сериозна: най-после да се запознае с член от семейството на Майло. Да, виновно бе любопитството.
Приземиха се малко след осем и Тина събуди Стефани, докато самолетът подхождаше към пистата. На летището не ги очакваше никой и Симънс трябваше да се погрижи да наеме кола.
Беше четвъртък вечер, но също така бе и разгарът на лятото. Минаха покрай открити джипове, пълни с похотливи полуголи студенти, които размахваха бирени бутилки. Изрусени красавици се кикотеха, доволни от вниманието към тях. От клубовете гърмеше музика.
Старческият дом се намираше в горист район в северната част на града, недалеч от плажа. Състоеше се от две пететажни кули, разделени от тревни площи и дървета.
- Красиво - отбеляза Стефани.
Според Дийдри Шеймъс, енергичната червенобу- за директорка на дома, останала след смяната си, за да разбере защо точно Министерството на вътрешната сигурност се интересува от един от обитателите. „Обетована земя“ не бе точно старчески дом, а място за живот на възрастни хора.
- Окуражаваме незавимостта тук - обясни тя.
Уилям Т. Пъркинс живееше на първия етаж на кула номер две. Шеймъс ги заведе до вратата му, поздравявайки с пресилен ентусиазъм всеки жител, покрай когото минеха. Най-после, спряха пред номер четиринадесет. Шеймъс почука и извика:
- Господин Пъркинс! Гостите ти пристигнаха!
- Задръж шибаните си коне! - изрева груб ядосан глас.
Изведнъж Тина се притесни за Стефани. Какво се криеше зад тази врата? Може би прадядо ѝ. Все още не можеше да повярва, че Майло не знае за него. Но пък ако знаеше, със сигурност щеше да ѝ каже, нали? И какъв човек беше този прадядо? Тя дръпна госпожица Шеймъс настрани.