- Има ли място, където Стефани може да почака? Не съм сигурна, че искам да влиза с нас.
- О, господин Пъркинс е избухлив, но...
- Наистина - настоя Тина. - Нямате ли помещение с телевизор?
- Има една стая надолу по коридора.
- Благодаря - каза тя, после се обърна към Симънс. - Ще се върна веднага.
Заведе Стефани до стая с три канапета, голямо кресло и седем старци, които гледаха криминале.
- Скъпа, имаш ли нещо против да изчакаш тук за малко?
Стефани ѝ махна да се приближи.
- Тук мирише - прошепна тя.
- Можеш ли да изтърпиш за малко? Заради мен.
Стефани направи гримаса, за да покаже колко лошо мирише в стаята, но кимна.
- Не за дълго.
- Ако има някакви проблеми, ще бъдем в стая номер четиринадесет. Ясно ли е?
На път към отворената врата на стаята на дядото, Тина внезапно бе обзета от параноя. Бе същата параноя, с която живееше откак Майло избяга от Дисниуърлд, а нейният свят се пренасели с инквизитори и агенти.
Параноята ѝ заговори с гласа на Майло: „Така става, Тина. Слушай. Карат те да изпратиш детето някъде. А когато приключите разговора си, детето е изчезнало. Старците ще бъдат упоени и няма да знаят какво става. Симънс няма да ти каже, че е взела Стефани. Не. Просто ще ти намекне. Ще те накара да разбереш, че има един документ за теб и иска да го прочетеш пред камера. Документът ще твърди, че съпругът ти е крадец, предател и убиец и ти искаш да го заключат в затвор до края на живота му. А Симънс ще ти обещае, че ако го направиш, те ще намерят Стефани.“
Но това беше само параноя, каза си Тина. Нищо повече.
Поспря пред отворената врата и надникна вътре. Шеймъс се усмихваше широко и се приготвяше да си тръгне. Симънс седеше на стол до плешив, сбръчкан старец в инвалидна количка. Лицето на мъжа бе изкривено от старост, а очите му - увеличени от огромни очила с черни рамки. Агентката ѝ кимна, а старецът се усмихна, разкривайки пожълтялото си чене.
- Запознай се с Уилям Пъркинс, Тина. Уилям, това е снаха ти, Тина Уийвър.
Ръката на Пъркинс, протегната да се здрависа с нея, увисна във въздуха. Той впери очи в Симънс.
- За какво, по дяволите, говориш, жено?
- Чао! - весело извика Шеймъс и ги остави насаме.
9
Уилям Пъркинс не прие новината лесно. Отначало твърдеше, че въобще няма внук, после, че нямал внук на име Майло Уийвър. Възраженията му бяха изпъстрени с ругатни и Тина остана с впечатлението, че през всичките си осемдесет и една години господин Пъркинс е бил доста проклето копеле. Да, беше имал две дъщери, но те го напуснали още в тийнейджърските си години без дори да се сбогуват с него.
- Дъщеря ви, Уилма, господине. Тя и съпругът и, Тиодор, са имали син на име Майло. Вашият внук - настоя Симънс.
Накрая, сякаш тези думи представляваха неоспоримо доказателство, Пъркинс се отпусна назад и призна, че имал внук.
- Майло - изсумтя той и поклати глава. - С такова име кръщаваш куче, а не човек. Винаги си мислех така. Но Елън, въобще не ѝ пукаше какво мисля. Никоя от тях не се интересуваше.
- Елън? - попита Тина.
- Проблеми още от самото начало. Знаете ли, че през 1967 г., едва седемнадесетгодишна, тя взимаше ЛСД? На седемнадесет години! А на осемнадесет спеше с някакъв кубински комунист. Хосе някой си. Спря да си бръсне краката и напълно откачи.
- Извинете, господин Пъркинс - прекъсна го Симънс. - Не знаем коя я Елън.
Пъркинс примигна объркано за момент.
- Елън е шибаната ми дъщеря, разбира се! Питате за майката на Майло, нали?
Тина въздъхна тежко.
- Мислехме, че Уилма е майката на Мало - каза Симънс.
- Не - поправи я той раздразнено. - Уилма взе бебето - предполагам, че той беше на четири или пет годинки тогава. Тя и Тио не можеха да имат деца, а Елън... Господ знае с какво се занимаваше тогава. Мотаеше се из целия свят. Уилма също не говореше с мен, но научих от Джед Финкълстейн - Уилма все още се съгласяваше да говори с Джед - че това било идея на Елън. Тогава се занимавала с някакви немци. В средата на седемдесетте години. И дори полицията я издирваше. Вероятно е решила, че хлапето само ще ѝ пречи. Затова помолила Уилма да го прибере - той сви рамене и плесна по колената. - Можете ли да си представите? Просто изоставяш бебето и си измиваш ръцете!
- Знаете ли къде е господин Финкълстейн сега? - попита Симънс.
- Два метра под земята. Умря през 1988 година.
- И с какво точно се занимаваше Елън?
- Четеше Карл Маркс. И Мао Цзедун. Йозеф Гьо- белс дори. На немски.