- Какво ви разказа? - попита Тина сковано.
- Ще стигна до това - каза той и подсмръкна. - Оказа се, че бащата на Майло гледал новините и пристигнал да поиска сина си. Мини ми го каза. И познайте какво! Не само бил някакъв си липсващ баща, ами и бил руснак на всичкото отгоре. Можете ли да повярвате?
- Не - прошепна Тина. - Не мога да повярвам.
Симънс беше оставила съмненията си пред вратата.
- Как се казваше руснакът? - попита тя.
Уилям Пъркинс присви очи и стисна глава, за да раздвижи заспалите си спомени.
- Еви? Не. Гени? Да. Евгени. Мини го наричаше така. Евгени.
- Фамилно име?
Старецът въздъхна.
- Това вече не помня.
Тина изпита нужда от чист въздух. Изправи се, но ѝ се зави свят и се отпусна отново. Двамата се вторачиха в нея, когато прошепна:
- Евгени Примаков?
Симънс я изгледа шокирано.
Пъркинс задъвка долната си устна.
- Възможно е. Но мисълта ми е... този комуняга се появява неочаквано и убеждава Мини да му позволи да вземе момчето.
- Майло нямаше ли думата? - прекъсна го Симънс.
- Откъде да знам? Според мен момчето не познаваше и Мини, нали така? Появява се някаква баба и го кара да дойде с нея у дома. От друга страна, вижда руснак, който твърди, че е истинският му баща. Знаете какви са руснаците. Могат да те убедят, че небето е червено. Вероятно е напълнил главата на хлапето с разкази колко прекрасна е Русия. Ако бях на петнадесет години и аз щях да замина на изток с баща си. А не да последвам някаква старица, вманиачена на тема чистене и готвене.
- Ами социалните служби? Те не биха позволили на чужденец да отведе петнадесегодишно момче, нали?
Пъркинс вдигна ръце.
- Откъде да знам? Не ме слушайте. Дори не бях там. Но... - сбърчи вежди той, - тези типове имат пари, нали? А парите осигуряват всичко.
- Не всичко - настоя Симънс. - Единственият начин господин Примаков да получи момчето е, ако дъщеря ви го е включила в завещанието си, давайки му родителски права.
Пъркинс поклати глава.
- Невъзможно. Уилма може да не ни е харесвала. Може дори да ме е мразила. Но не би дала момчето на някакъв руснак. Не съм отгледал глупаво момиче.
Симънс погледна Тина и ѝ намигна. Изглеждаше доволна от разговора, макар Тина да не можеше да разбере какво точно бе получила. Нищо от чутото не помагаше на Майло.
- Бих искала да ви задам последен въпрос - каза Симънс.
- Ще отговоря, ако мога.
- Защо Уилма и Елън ви мразеха толкова много?
Пъркинс примигна.
- Имам предвид - продължи Симънс делово, сякаш провеждаше интервю за работа, - какво точно им бяхте направили?
Мълчание, после тежка въздишка, която може би означаваше, че старецът се подготвяше да разкрие душата и греховете си. Но не беше така. Гласът му внезапно прогърмя, изпълнен с омраза.
- Разкарайте се от шибания ми дом!
Докато излизаха, Тина си помисли, че ще разкаже всичко на Симънс. Майло беше лъжец и в този миг тя го мразеше.
Чак след като взеха Стефани от стаята с телевизора, тя осъзна още нещо.
- О, господи! - изстена Тина.
- Какво? - попита Симънс.
Тина прикова очи в нейните.
- Когато се върнахме от Венеция, Майло дойде с мен в Бостън да вземем кръщелното на Стефани. Помоли ме да му позволя да той да ѝ даде второто име. Не бях мислила за такова и не ми пукаше, а очевидно означаваше много за него.
- Какво е второто ѝ име?
- Елън.
10
Около половин час преди идването им двамата портиери разчистиха кутиите от китайския ресторант, смениха му шишето му с вода и почистиха кръвта от масата, стола и пода. Майло изпита известно облекчение, тъй като през нощта бе започнало да му прилошава от вонята на прокисната храна и пот.
После Фицхю влезе в стаята, последван от Симънс. Майло не я беше виждал от Дисниуърлд и не бе говорил с нея от Блекдейл. Тя също изглеждаше изморена, сякаш бе прекарала безсънна нощ.
„Нe забравяй“ - беше казал Евгени, - „Симънс е спасението ти, но не се дръж с нея по този начин. “
Майло кръстоса ръце пред гърдите си.
- Няма да говоря с нея.