- Защо? - попита Майло.
- Да - Фицхю се присъедини към него раздразнено. - Защо?
Симънс погледна към Фицхю и заговори заплашително:
- Защото искам да мога да говоря с него на място, което не контролираш напълно.
Тя прикова очи и в двамата за момент, после излезе.
- Струва ми се, че госпожица Симънс няма доверие на ЦРУ - отбеляза Майло.
- Майната ѝ - отвърна Фицхю. - Тя не може да ми нарежда кога и как да приключа разпитите си. Знаеш защо е толкова въодушевена, нали?
Майло поклати глава отрицателно.
- Имаме руски паспорт с твоето лице. Името е Михаил Евгениевич Властов.
Майло се стресна. Какъвто и да беше планът на Евгени, разкриването на тайната му не можеше да е част от него.
- Откъде го взехте? - попита той.
- Това не те интересува.
- Фалшификат е.
- Страхувам се, че не е, Майло. Дори Управлението не прави толкова добри фалшификати.
- И какво означава това?
Фицхю бръкна в джоба си и извади няколко сгънати листа. Изглади ги на масата. Майло не си направи труда да ги погледне, а прикова очи в тези на по-възрастния мъж.
- Какво е това? - попита той безизразно.
- Информация. Компрометирана информация, озовала се в руски ръце. Информация, до която си имал достъп точно преди да бъде компрометирана.
Майло бавно насочи поглед към листата.
„Москва, Руска федерация
случай: С09-2034-2Б (Туризъм)
Информ. 1: (спр. Александър) сдобих се със записи от българското посолство (отн. Операция „Ангел") от Денистов (аташе) и ще ги изпратя чрез посолството на САЩ.
11/9/99
Информ. 2: (спр. Хендел) прибрани вещи от агент на ФСБ (Сергей Аренски), мъртъв, включват... копие от записите от българското посолство (отн. Операция „Ангел").
11/13/99.
По сбития стил Майло разбра, че документът е изготвен от Хари Линч. Наистина беше чудесен туристически агент. През 1999 г., действайки под името Чарлз Александър, Майло се бе сдобил с поверителни записи от българското посолство в Москва. Осигуряването им бе наречено операция ,Ангел“. Четири дни по-късно друг турист - Хендел - се бе натъкнал на мъртъв агент на ФСБ, или го беше убил, и у трупа му намери копие от записите. Майло не знаеше как копието се бе озовало у руснака.
Той прелисти и останалите, като се спря малко по- дълго на третия лист.
Венеция, Италия
Случай: C09-9283-3A (Туризъм )
Информ. 1: (спр. Александър) открих Франклин Доудъл, заподозрян във финансова измама на стойност 3 милиона долара.
9/10/01.
Информ. 2: (спр. Елиът) източникът от ФСБ (ВИКТОР) потвърждава, че руснаците знаят за изчезналите 3 милиона долара, откраднати от Доудъл, Франк, и провалената операция по изземането им във Венеция.
10/8/01.
Фицхю също се бе зачел в листата.
- Да, последната ти операция се прочу дори в Москва.
Майло остави документите.
- Наистина ли си толкова отчаян, Терънс? Можеш да сглобиш подобна информация за всеки действащ агент. Винаги има изтичане на информация. Провери ли какво количество се е озовало във френски, испански или английски ръце? Готов съм да се обзаложа, че не е по-малко.
- Да, но нямаме френски, испански или английски паспорт с твоята физиономия.
Тогава Майло осъзна, че Фицхю въобще не се интересува вече от признанието му. Убийството беше дреболия в сравнение с това да си двоен агент. Подобен арест щеше да доведе до златна звезда за Фицхю и да прибере Майло в единична килия до края на живота му или да го набута бързо в гроба.
- Кой ти го даде?
Фицхю поклати глава.
- Не казваме.
Не, Фицхю нямаше представа кой му бе изпратил паспорта. Майло обаче имаше и тя заплашваше да унищожи малкото вяра, която му бе останала.
11
Сутринта Тина се събуди в Мъртьл Бийч и заведе Стефани на плажа. Чувстваше се по-добре и едва ли не бе забравила за сълзите от предишната нощ. Настани се на шезлонг и се загледа в дъщеря си, която се плискаше в океана. Осъзна, че се чувства като съпруга, на която бяха изневерили, но другата жена не можеше да бъде проследена или нападната, защото беше цяла история. Припомни си годините в гимназията, когато започна да изучава историята на собствената си страна и откри, че Покахонтас се бе превърнала в пешка в колониалните борби за надмощие и след пътешествието до Лондон с Джон Ролф бе умряла или от пневмония, или от туберкулоза по обратния път.
Но докато разбитите национални митове я бяха изпълнили с младежко негодувание, мистерията около миналото на съпруга ѝ я унижаваше и я караше да се чувства глупава. Единственото умно, което бе направила, бе да откаже на Майло последната му молба да изчезнат с него.