Выбрать главу

Чувствата ѝ се засилиха, когато се приземиха на „Ла Гуардия“ и взеха автобуса до Бруклин. Улиците ѝ се сториха клаустрофобично тесни, а всяка позната витрина и напомняше за предишния ѝ живот. Вече виждаше живота си разделен по този начин: стар и нов. Старият беше чудесен благодарение на невеже­ството ѝ. Новият бе ужасен поради новопридобитото познание.

Стефани се втурна нагоре по стълбите, а тя я пос­ледва натоварена със саковете. Дъщеря ѝ отвори вра­тата нетърпеливо, но след миг изскочи навън и при­тисна нос към парапета.

- Мамо?

- Какво, скъпа? - попита тя изморено.

- Някой е направил голяма бъркотия. Татко у дома ли си е?

Отначало, когато пусна саковете на стъпалата и се затича нагоре, тя бе обзета от неочаквана надежда. Лъжи или не, Майло се бе прибрал у дома. После обаче видя, че чекмеджетата на масата до врата­та бяха издърпани и преобърнати, разпилявайки по пода монети, стари билети, менюта от ресторанти и ключове. Огледалото над масата бе свалено и обър­нато с лице към стената, а хартията на гърба му бе разкъсана.

Тя нареди на Стефани да изчака в коридора дока­то провери всички стаи. Пълна разруха, сякаш бяха пуснали слон да вилнее из апартамента. Стига, Тина, слон не може да изкачи стълбите, помисли си тя и осъзна, че я обзема истерия.

Набра номера, който Симънс ѝ бе оставила. Агент­ката я увери със спокоен глас, че не е виновна за слу­чилото се, после обеща да пристигне веднага и я по­моли да не докосва нищо.

- Не пипай нищо - извика Тина, когато затвори телефона, но Стефани не беше в коридора. - Къде си, госпожице?

- В банята - раздразнено отговори Стефани.

Колко още можеше да понесе Стефани? А и са­мата тя? Не бе разказала на дъщеря си за внезапно увеличеното им семейство - прадядо и дядо, с когото се бе запознала в Дисниуърлд, но Стефани не беше глупава. Сутринта в хотела я бе попитала:

- С кого говори в старческия дом?

Тина, която не можеше да продължи да лъже дете­то, отговори:

- С човек, който може да знае нещо за баща ти.

- Нещо, което може да му помогне?

Макар да не ѝ бяха обяснили нищо, тя знаеше, че Майло има неприятности.

- Нещо такова.

Тина я заведе да пият кола в пицарията на Серджо и се обади на Патрик. Той звучеше трезв и буден и тя го помоли да дойде при тях.

Патрик пристигна преди Симънс и тримата заедно се върнаха в апартамента. Най-незасегнатата стая бе тази на Стефани, затова я оставиха да оправи вещите си на спокойствие, а Тина разказа всичко на Патрик. Абсолютно всичко. По времето, когато Симънс се появи, той направо бе откачил. Дори в най-ужасните си пристъпи на ревност, той не бе подозирал нищо подобно. А сега му се налагаше да успокоява Тина, която не спираше да плаче. Когато Симънс влезе въ­тре, той се нахвърли върху нея.

- Не ни залъгвайте, че не сте извършили това. За­щото знаем, че сте виновни. Кой друг би го направил?

Симънс не му обърна внимание, а започна да ог­лежда апартамента, като спря за миг да се усмихне и поздрави Стефани, а после направи снимки на всяка стая с малък фотоапарат. Засне разглобения телеви­зор, разбитите вази, подарък от родителите на Тина, разпорените възглавници на канапето, малкия отво­рен сейф, който съдържаше само семейни бижута, макар нищо да не бе взето от него.

- Липсва ли нещо? - попита Симънс отново.

- Не - отговори Тина.

Това също ѝ се стори потискащо - след цялата бъркотия, натрапникът бе решил, че вещите ѝ не за­служават да бъдат откраднати.

- Добре - кимна Симънс. - Документирах всичко. Сега е време да почистим.

Захванаха се за работа с метла, лопата и найлоно­ви чували за боклук. Клекнала до разбитото огледало и събираща парченцата стъкло, Симънс каза друже­любно:

- Тина?

Тина стоеше зад телевизора и се опитваше да за- винти гърба му.

- Да?

- Спомена ми, че преди няколко дни тук идвали хора от Управлението. Два дни преди аз да те посетя. Помниш ли?

- Да.

Симънс отиде до телевизора, пренебрегвайки обви­нителния поглед на Патрик, който метеше съвестно.

- Откъде знаеше, че са от Управлението?

Тина остави отвертката на пода и избърса чело­то си.

- Какво имаш предвид?

- Те ли ти казаха, че са от Управлението или ти предположи така?

- Те ми казаха.

- Показаха ли ти документите си?

Тина се замисли и кимна.

- Да, на вратата. Единият беше Джим Пиърсън, а другият - Макс някой си. Не помня фамилията му. Мисля, че беше полска.

- И за какво те питаха?

- Знаеш за какво, агент Симънс.