Прилоша му. Не заради гнева на Нейтън Ървин - беше работил във Вашингтон достатъчно дълго и знаеше, че гневът на един сенатор продължава само до следващата услуга, която му направиш. Притесняваше го съобщението на Сал, което се оказа невярно. През последните шест години Сал бе най-добрия източник на Туризма в Министерството на вътрешната сигурност. Информацията му винаги бе вярна и точна. Но този път бе допуснал грешка.
Или, разтревожи се Фицхю, като допълни чашата си, Министерството бе разкрило Сал и сега го използваше, за да предава дезинформация на Туризма. Възможно ли бе това?
Той остави скоча настрани и извади лаптопа си. Отвори имейла си и написа бързо съобщение до Сал:
„Информацията се оказа погрешна. Грешка ши плановете се промениха? Да не си компрометиран? “
Изпрати писмото и едва тогава осъзна грешката си. Ако Сал беше компрометиран, тогава Министерството сигурно наблюдаваше имейла му. Как ли щяха да постъпят? Да му отговорят? Вероятно. А в такъв случай, какъв отговор щеше да докаже, че Сал е компрометиран? И какво ли точно Министерството искаше да го накара да вярва?
13
Таксито си проправи път през натовареното движение по Първо авеню и я остави до парк „Раул Валенберг“. Тя забърза по тревата, минавайки покрай нюйоркски полицаи и цивилни охранители. Пререди дългата опашка туристи, които чакаха пред металдетекторите, и показа служебната си карта от министерството на пазача. Той я предаде на две униформени жени, които я претърсиха и прокараха детектор за бомби по цялото ѝ тяло.
Сградата на ООН има дълго фоайе в стила на шестдесетте години, обсипано с потрети на бившите генерални секретари, ниски кожени канапета, плакати и списъци с предстоящи събития. Симънс застана под окаченото на една от стените махало на Фуко, знаейки, че Евгени Примаков ще да я намери, защото тя не разполагаше със снимката му. Той очевидно имаше нейната - мястото за срещата бе негова идея според Орбах.
Докато стоеше и чакаше, тя разглеждаше лицата на хората от различни националности, които работеха за ООН. Припомни си последното си посещение тук, малко след развода ѝ, когато си помисли, че в това място има нещо специално. Топлината на интернационализма я бе изпълнила за момент и тя дори се бе зачудила дали да не започне работа тук. Но като повечето американци, през следващите години бе чула повече за провалите на ООН отколкото за успехите му и, когато ѝ се обадиха от Министерството на вътрешната сигурност и ѝ обясниха как новото министерство няма да е обременено с тежката бюрокрация, която тормозеше толкова много институции, тя се поддаде на патриотизма си.
- Погледнете нагоре - каза усмихнат възрастен мъж с руски акцент.
Симънс вдигна очи към позлатеното кълбо над нея.
- Хубаво е да виждаш подобно нещо наоколо - каза Примаков, като сключи ръце зад гърба си и се загледа нагоре заедно с нея. - Физическо доказателство, че планетата се върти, независимо как стоят нещата там, където сме ние. Напомня ни, че това, което виждаме или чувстваме, не винаги е истина.
Тя се загледа в кълбото още за секунда, просто от любезност, после протегна ръка.
- Аз съм Джанет Симънс, Министерство на вътрешната сигурност.
Вместо да се ръкува с нея, Примаков поднесе ръката ѝ към устните си и я целуна.
- Евгени Александрович Примаков, ООН, на вашите услуги.
Когато пусна ръката ѝ, тя я прибра в джоба на сакото си.
- Исках да ви разпитам за сина ви, Майло Уийвър.
- Майло Уийвър? - попита той и замълча за миг. - Имам две прекрасни дъщери. Мисля, че са на вашата възраст. Едната е педиатър в Берлин, а другата - адвокат в Лондон. Но син? - той поклати глава усмихнато. - Нямам син.
- Говоря за сина, който сте създали заедно с Елън Пъркинс през 1970 г.
Широката му усмивка не изчезна.
- Гладна ли сте? - попита той. - Пропуснах закуската си, което в Америка е престъпление. А закуските в малките квартални ресторантчета са най-значимият принос на Америка към световната кухня.
Симънс едва сдържа усмивката си.
- Разбира се. Да отидем да закусим.
Двамата прекосиха моравата, като Примаков кимаше понякога на хора, които вървяха в противоположната посока с куфарчета в ръка. Беше в стихията си, човек, който се чувства чудесно и удобно в света, въпреки заплахата, че агентка от Министерството на вътрешната сигурност щеше да се зарови в старите му тайни. Примаков имаше един нервен тик обаче: от време на време вдигаше пръст към бузата си и го размахваше, сякаш пропъждаше муха. Но иначе бе въплъщение на изискаността от Стария свят в елегантния си сив костюм, синя вратовръзка и безукорнобели и равни зъби.