Кварталното ресторантче, което ѝ бе обещал, се оказа модерно парвенюшко заведение със специално меню за закуска. Когато келнерката им предложи маса до витрината, Примаков облиза устни, махна към бузата си и предложи сепаре в задната част на ресторанта.
Поръча си порция „Гладен мъж“, която се състоеше от бъркани яйца, препечени филийки, наденица, шунка и пържени картофи, а Симънс - само кафе. Той я обвини игриво, че се опитва да отслабне.
- А това е озадачаващо, агент Симънс, тъй като имате идеална фигура. Дори бихте могли да качите няколко килограма.
Тя се зачуди кога ли за последен път някой мъж ѝ бе говорил по този начин. Не, определено не беше скоро. Тя повика келнерката и си поръча английска кифла.
Преди храната да пристигне, те обсъдиха някои подробности за Примаков. Той си призна открито, че се бе издигнал до полковник в КГБ и бе останал след промяната във ФСБ, макар да бе загубил илюзиите си.
- Убиваме собствените си журналисти, знаете ли това? - попита той.
- Чувала съм.
Той поклати глава.
- Жалка работа. Но, когато си в системата, не можеш да направиш абсолютно нищо. Затова обмислих възможностите си и през 2000г., реших да заработя за света, а не за дребнавите интереси на собствената ми страна.
- Звучи похвално - каза тя, като си припомни собствените си идеи в това отношение. - Но работата в ООН трябва да е доста разочароваща на моменти.
Той повдигна гъстите си вежди и кимна утвърдително.
- Провалите са това, което достига до вестниците. А успехите звучат досадно, нали?
Келнерката се върна с две топли чинии. След като Примаков започна да се храни, Симънс каза:
- Искам да ми разкажете цялата история. Не възнамерявам да разчоплям стари рани. Просто искам да знам кой наистина е Майло Уийвър.
Примаков се вторачи в нея.
- Точно така. Онзи Майло, когото споменахте.
Тя му се усмихна мило.
- Моля ви, Евгени. Да започнем с Елън Пъркинс.
Примаков я изгледа внимателно, после погледна храната си и накрая сви рамене пресилено и остави приборите си на масата.
- Елън Пъркинс?
- Да. Разкажете ми за нея.
Старецът почисти нещо от ревера си - приличаше на женски косъм - после махна към бузата си.
- Тъй като сте толкова чаровна и красива, нямам избор. Руснаците са такива. Прекалено романтични сме за свое собствено добро.
Още една мила усмивка.
- Благодаря ви, Евгени.
И той започна.
- Елън беше специална. Трябва да знаете това. Майката на Майло не беше просто обикновена красавица, както казвате в Америка. Всъщност, дори не беше чак толкова красива. През шестдесетте революционните групи в света бяха пълни с дългокоси ангелчета. Хипита, които спряха да вярват в мира, макар все още да вярваха в любовта. Повечето нямаха представа какво въобще правят. Подобно на Елън те бяха от проблемни семейства. И просто искаха да се сдобият с ново семейство. Ако се налагаше да умрат заради това, нямаха нищо против. Поне щяха да имат кауза, за разлика от горките момчета във Виетнам. Елън обаче прозря истината, скрита отвъд романтиката. Тя беше интелектуалка, преминала на другата страна.
- Къде се запознахте?
- В Йордания. Един от тренировъчните лагери на Арафат. Елън беше прекарала последните няколко години в радикални среди в Щатите, а когато се запознахме, бе вдъхновена от Черните пантери и Организацията за освобождение на Палестина. Беше изпреварила времето си. В онези години - шестдесет и седма - в Америка нямаше човек, с когото можеше да говори. И така, заедно с няколко разочаровани приятели като нея, тя се появи в Йордания. Запозна се със самия Арафат, както и с меи. Но беше много по-силно впечатлена от Арафат.
Той замълча за миг и Симънс осъзна, че тя би трябвало да запълни мълчанието.
- Какво правехте там?
- Разпространявах международния мир, разбира се - сухо се усмихна той. - КГБ искаше да знае колко пари да харчи за тези борци и кого да вербува. Не ни пукаше особено за палестинците, просто искахме за забучим трън в съюзника на САЩ в Близкия Изток, Израел.
- И Елън Пъркинс се превърна в човек на КГБ?
Той махна към бузата си.
- Това беше планът. Но Елън схвана истината веднага. Разбра, че не се интересувам от световната революция толкова, колкото от запазването на работата си. Колкото повече имена добавях към списъка с приятелски настроени към нас бойци, толкова по-сигурна ставаше пенсията ми. Елън го разбра и ме нарече „лицемер“. Не се шегувам. Започна да ми изброява зловещите дела, извършени от Съветския съюз. Глада в Украйна, опитите за блокада на Западен Берлин, Унгария през 1956 г. Какво можех да отговоря? Оправдах се, че Украйна бе грешка на луд човек - Сталин. За Берлин и Унгария, дадох за пример контра- революционерите от Запада, но Елън не искаше да слуша оправданията ми.