- Казали ли му какво е станало?
- Да, след известно време. Той вече знаеше за мен. Аз го посещавах веднъж годишно. Не се опитах да го отведа с мен. Той си беше американец. Нямаше нужда от друг баща - Тио беше добър човек. Едва на погребението им научих, че съм наследил детето. А ако имах някакви съмнения, те изчезнаха, когато се запознах с Мини, бабата на Майло, която измисли какви ли не оправдания задето съпругът ѝ, Бил, не дойде на погребението на дъщеря си. Никога не бих оставил сина в ръцете на тези хора.
- И той потегли към Русия.
- Да - кимна Примаков и присви очи. - Не е вписал това в молбата си за постъпване в Управлението, нали? Нито в документите за кандидатстване в университет. Това беше моя идея. В онези времена, все още смятахме, че светът е разделен между Запада и Изтока. Различен свят от сега. Не исках това да му попречи в бъдеще. Затова измислихме следната история. Три години в сиропиталище след смъртта на Уилма и Тио. Нямаше нужда никой да знае, че те не бяха истинските му родители. А и те все пак бяха негови родители.
- Не е лесно да накараш хлапе да лъже за три години от живота си - отбеляза Симънс.
- Да, с повечето деца. Но не и с Майло. Не забравяйте, че той бе посещаван от майка, която бе издирвана от закона. И при всяка среща Елън му напомняла, че отношенията им трябва да бъдат пазени в тайна. Майло вече имаше специална нагласа, бе предразположен към подобен потаен живот.
- Но Студената война приключи - настоя Симънс. - Можехте да кажете истината.
- Кажете го на Майло - отвърна Примаков. - Аз го направих. Но Майло ме попита как ще реагират работодателите му, ако научеха, че двадесетгодишно хлапе ги е излъгало. Майло знае как работят институциите. Покажи им грешките им и те ще те съсипят за отплата.
Симънс бе съгласна с мнението му.
- Майло мразеше Русия. Всеки ден се опитвах да му покажа красотата на Москва и руската култура, но той бе прекарал прекалено дълго в Америка. Виждаше само корупцията и мръсотията. Всъщност, той ми каза, при това пред дъщерите ми и на безукорен руски, което още повече влоши положението, че работя за потисниците на народа. Но това, което ме нарани наистина, бе, когато ми каза, че дори не съм наясно с престъпленията си, тъй като съм затворен в дребнобуржоазен пашкул.
Примаков замълча и повдигна вежди.
- Разбирате ли какво имам предвид? Внезапно изпитах чувството, че Елън стои пред мен и ми крещи.
Иронията накара дори Симънс да се усмихне.
- Но не го оставихте сам, нали? Преди две седмици го посетихте в Дисниуърлд. Защо?
Примаков задъвка вътрешността на бузата си, сякаш оправяше ченето си.
- Госпожице Симънс, очевидно целите нещо с всичко това. Бях откровен с вас, защото знам, че сте арестували Майло и не вярвам, че това може да го нарани. Както казахте, Студената война приключи. Но ако искате да продължа, аз трябва да чуя нещо от вас. Искам да ми кажете какво става с Майло. Видях го в Дисниуърлд, но оттогава не съм го виждал и чувал.
- Задържан е за убийство.
- Убийство? На кого?
- Няколко души, сред които и Том Грейнджьр, шефа му от ЦРУ.
- Том Грейнджьр? - повтори Примаков и поклати глава. - Не го вярвам. Том беше като баща на Майло. Много повече от самия мен.
- Той призна, че го е убил.
- Каза ли защо?
- Нямам право да отговоря на този въпрос.
Старецът кимна и вдигна пръст към бузата си.
- Разбира се, научих за смъртта на Том. Не го казвам, защото Майло е мой син. Достатъчно буржоазен съм, за да вярвам в справедливото наказание на престъпление.
- Не се съмнявам в това.
- Просто не мисля... - каза той и замълча, загледан в студените очи на Симънс. - Забравете. Аз съм стар човек и дрънкам прекалено много. Дисниуърлд. Искахте да научите за посещението ми.
- Да.
- Съвсем просто. Исках да узная какво се бе случило с Анджела Йейтс. Тя беше превъзходен агент, гордост за народа ви.
- Познавахте ли я?
- Разбира се - отговори той. - Дори ѝ бях предложил работа.
- Каква работа?
- Разузнаване. Тя беше интелигентна жена.
- Чакайте малко - извика Джанет, после спря. - Искате да ми кажете, че сте се опитали да превърнете Йейтс в двоен агент?