Выбрать главу

Бременната вече бе по-спокойна, но все още се мъчеше да си поеме въздух. Изглеждаше отчаяна. Чарлз я хвана за ръката и тя стисна неговата с нео­чаквана сила. Той погледна над масивния ѝ корем и видя мъртвото, облечено в розово, момиче. В дале­чината Анджела се появи със странна походка. Беше превита и залиташе като пияна.

- Кой, по дяволите, си ти? - най-после успя да по­пита бременната.

- Какво?

Тя си пое дъх и стисна зъби.

- Имаш пистолет.

Валтерът все още беше в ръката му. Той го пусна и оръжието изтрака на земята. Очите му се замъглиха.

- Кой... - каза жената измъчено. - Кой, по дяволи­те, си ти?

Чарлз се задави, затова спря и стисна ръката ѝ по- силно. После опита отново.

- Аз съм турист - каза той, но докато припадаше на паветата осъзна, че вече не е такъв.

ПЪРВА ЧАСТ

ПРОБЛЕМИ НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТУРИЗЪМ

СРЯДА, 4 ЮЛИ

ДО ЧЕТВЪРТЪК, 19 ЮЛИ 2007 г.

1

Тигъра. Това бе прякор, който върше­ше чудесна работа в Югоизточна Азия или Индия. Именно поради тази при­чина, Управлението отдавна бе приела, че наемният убиец е от азиатски произход. Едва след 2003 г., кога­то бе разпознат на няколко снимки, всички осъзнаха, че е европеец. А това повдигаше въпроса: Защо го наричат Тигъра?

Психолозите от Управлението, разбира се, не бяха съгласни с мнението на останалите. Ревностен после­довател на Фройд твърдеше, че убиецът страда от сек­суална дисфункция, която се опитва да скрие. Друг смя­таше, че прякорът е свързан с легендата за китайските „момчета-тигри“ - обикновени хлапета, които се пре­връщали в тигри, когато влизали в гората. Психоанали­тик от Ню Мексико сподели теорията си, че прякорът произхождал от североамериканския индиански сим­вол за тигър, който означавал „увереност, спонтанност и сила“. Фройдистьт реагира с изразителна бележка, в която питаше: „Откога в Северна Америка има тигри?“ Майло Уийвър не се интересуваше от тези спорове. Тигъра, който сега пътуваше под името Самюъл Рот (израелски паспорт No 6173882, роден на 19/6/1966), бе пристигнал в Съединените щати от Мексико. Бе кацнал в Далас и Майло прекара последните три нощи по дирите му, настанен в шевролет, взет под наем от летището в Далас. Почти незабележими сле­ди го бяха отвели на югоизток към съсипания от ура­гана Ню Орлийнс, после на север през Мисисипи. Късно предната вечер, близо до Файет, Том Грейнджър му се обади от Ню Йорк.

- Съобщението току-що пристигна, приятел. За­ловили са Самюъл Рот в Блекдейл, Тенеси. Аресту­вали го за домашно насилие.

- Домашно насилие? Не е той.

- Описанието съвпада.

- Добре - съгласи се Майло и се вторачи в омаза­ната с кока-кола карта, разлюляна от топлия вечерен вятър, където Блекдейл бе обозначен с малка точка. - Уведоми ги, че пристигам. Кажи им го да приберат в единична килия. Ако въобще имат такава.

Докато пристигне в Блекдейл в Деня на незави­симостта, спътниците му бяха смачкани пликове и чаши от „Макдоналдс“, разписки за магистрал­ни такси, опаковки от шоколад и две празни бутил­ки „Смирноф“. Нямаше обаче никакви фасове - бе спазил поне обещанието, което бе дал на жена си. В претъпкания му портфейл имаше още разписки - ве­черя в Далас, барбеюо в Луизиана, мотели в Сълфър, Луизиана и Брукхейвън, Мисисипи както и купчина разписки от бензиностанции, платени със служебна­та му кредитна карта от Управлението.

Майло бе убеден, че нямаше да хареса Блекдейл. Беше извън предпочитаната от него зона от метрополиси на двадесет и първи век. Сгушен в пустеещите земи на окръг Хардеман, между любимия на Елвис Мемфис и река Тенеси, близо до границите с Мисисипи и Алабама, Блекдейл не изглеждаше обещаващ. На всичкото отгоре, докато влизаше в града, той осъзна, че по ни­какъв начин нямаше да успее да се върне навреме за рецитала на дъщеря си днес следобед в Бруклин.

Но все пак хареса Блекдейл и шерифа му, Мани Уилкокс. Изпотеният възпълен служител на закона прояви изненадваща любезност към човека от най-презираната професия и не зададе нито един въпрос относно юрисдикцията върху затворника. Това подо­бри настроението на Майло. Сладката лимонада, под­несена от мустакат помощник-шериф на име Лесли, също помогна. Участъкът бе добре зареден с лимо­нада, приготвена от съпругата на Уилкокс, Айлийн, а махмурлукът на Майло се нуждаеше точно от това.

Мани Уилкокс избърса потта от слепоочията си.

- Разбираш, че ще трябва да подпишеш няколко формуляра, нали?