- Благодаря. Е, след като изяснихме това, може ли да продължим?
Майло им разказа как бе изхвърлил трупа на Три- пълхорн в планината близо до езеро Хопатконг, но твърдеше, че не помни точно къде. После изпратил шифриран имейл до Тина от интернет кафене.
- Барбеюото - ухили се Симънс. - Добра идея. Загряхме чак след като Тина ни каза.
- Е, значи знаете, че се провалих. Тина отказа да избяга с мен.
- Не го приемай лично - посъветва го Симънс. - Малцина биха зарязали всичко и биха изчезнали.
- Както и да е, бях в капан. Не исках да изчезна без семейството си, а семейството ми не искаше да избяга с мен.
- И ти потегли към Албъкърки - намеси се Фицхю. - И отседна в хотел „Ред руф“.
- Да.
- Това потвърдено ли е? - попита Симънс.
Фицхю кимна, после вдигна очи, когато някой почука на вратата. Той я открехна леко. Чу се гласът на пазача.
- Това е за специален агент Джанет Симънс.
- От кого е? - попита Фицхю, но Симънс скочи, отвори вратата и взе кафявия плик от пазача.
- Само секунда, момчета - каза тя и излезе в коридора.
Фицхю погледна Майло и въздъхна тежко.
- Дяволска работа.
- Кое?
- Всичко това. Том Грейнджьр. Имаше ли представа, че той може да е такъв манипулатор?
- Дори сега едва го вярвам.
Симънс се върна с плика под мишница. Бузите ѝ бяха силно зачервени.
- Какви са новините? - попита Фицхю, но тя не му обърна внимание и се върна на стола си.
Вторачи се в Майло замислено, после остави плика на масата.
- Майло, искам да ми обясниш руския паспорт.
Той пък искаше да знае какво имаше в плика, но отговори:
- Терънс го спомена. Фалшификат или някакъв номер. Не съм руски поданик.
- Но баща ти е.
- Баща ми е мъртъв.
- Как тогава се появи в Дисниуърлд преди две седмици, за да се срещне с теб?
- Какво? - обърка се Фицхю.
Симънс отново го пренебрегна.
- Отговори ми, Майло. Жена ти може да не е от типа хора, които биха изчезнали с теб някъде по света, но е човек като всички останали. Представил си я на Евгени Примаков без да ѝ кажеш, че се запознава със свекър си. А преди два дни ходихме да се видим с дядо ти по майчина линия. Уилям Пъркинс. Говори ли ти нещо?
Майло изтръпна. Как беше успяла? Баща му бе поискал от него да му се довери, но не бе възможно разкриването на всичко това да е било част от плана. Той се извъртя към Фицхю.
- Нямам какво да кажа. Посветил съм се на тази страна и Управлението. Не я слушай.
- Говори с мен - настоя Симънс.
- Не - отговори Майло.
- Майло - започна Фицхю, - мисля, че ще е по- разу...
- Не! - изкрещя Майло и заподскача на стола си, а шумът от тракащите вериги изпълни малкото помещение. - Не! Разкарай я опук! Разговорът е приключен!
Пазачите се втурнаха вътре, сграбчиха го за рамената и го натиснаха надолу.
- Да го разкараме ли? - обърна се единият към Фицхю.
- Не - отговори Симънс и се изправи. - Задръжте го тук. Терънс, ела с мен.
Излязоха от стаята, а Майло се успокои. Това не бе част от плана - избухването му бе неочаквано за самия него. Беше нервна реакция на това, че бяха разкрили тайната му. Вече знаеха. И не само те, но и Тина.
Той се отпусна и облегна чело на масата. Тина знаеше. Знаеше, че съпругът ѝ е лъжец.
Дали нещо от цялата история въобще имаше значение вече? Майло просто бе искал да се прибере у дома, а вероятно вече не бе желан там.
Той затананика несъзнателно „Кукла от восък“, но спря преди да се скапе напълно.
През затворената врата, чу как Фицхю крещеше нещо неразбираемо, после стъпки надолу по коридора. Симънс влезе в стаята сама, стиснала плика под мишница. Червенината по бузите ѝ бе избеляла. Тя заговори на пазачите:
- Искам да изключите камерите и микрофоните. Ясно ли е? Всичките. След като го направите, почукайте три пъти на вратата, но не влизайте. Разбрано?
Двамата мъже кимнаха, погледнаха затворника и излязоха.
Агентката се настани срещу Майло, остави плика на масата и зачака. Не проговори. Майло също не проговори. Просто се размърда и седна по-удобно, а веригите изтракаха. Той реши да не размишлява върху това, което ставаше. Най-после чуха трите по- чуквания по вратата и Симънс се усмихна леко. Заговори с дружелюбния глас, който бе използвала за първи път в Блекдейл, Тенеси, и се наведе напред, за да скъси психологическата дистанция.
Извади снимките една по една. Накрая и трите лежаха на масата, обърнати към Майло.
- Познаваш ли тези хора, Майло?
Китайски ресторант. Двама мъже се ръкуваха. Той стисна зъби и най-после разбра.
„ Ще разбереш. Ще разбереш кога е време за третата лъжа. “
Когато заговори, гласът му бе отслабнал от виковете.
- Светлината не е много добра.
- Е, този прилича на Терънс, нали?