Майло кимна.
- А другият мъж, приятелят му... лицето не ти ли е познато?
Майло се престори, че го разглежда внимателно, после поклати глава.
- Трудно ми е да кажа. Мисля, че не го познавам.
- Това е Роман Угримов, Майло. Трябва да си спомняш лицето му.
Майло не бе готов да признае нищо. Стисна устни и поклати глава.
Симънс събра снимките и ги прибра в плика. После сключи ръце, сякаш се готвеше за молитва. Гласът ѝ бе нежен и мил.
- Вече сме сами, Майло. Терънс е вън от сградата. И вън от картинката. Можеш да спреш да го защитаваш.
- Не знам за какво говориш - отвърна той шепнешком.
- Престани - меко го сгълча тя. - Нищо няма да ти се случи, ако просто ми кажеш истината. Обещавам.
Майло се замисли, накани се да каже нещо, но си промени решението.
- Джанет, въпреки личните ни проблеми, вярвам, че ще спазиш обещанието си. Но това може да не е достатъчно добро.
- За теб?
- И за други.
Джанет се облегна на стола и присви очи.
- Кои? Семейството ти?
Майло не отговори.
- Аз ще се погрижа за семейството ти, Майло. Никой няма да ги докосне.
Той потръпна, сякаш агентката бе докоснала оголен нерв.
- Престани да го предпазваш. Той не може да направи нищо. Дори не може да ни чуе. Съвсем сами сме. Разкажи ми истинската история.
Майло се замисли, после поклати глава.
- Джанет, никой от нас никога не е съвсем сам.
Той въздъхна, погледна вратата и се наведе по-близо, за да ѝ даде възможност да чуе добре третата му лъжа.
- Сключих сделка с него.
- С Терънс?
Майло кимна.
Тя се вторачи в него за момент, а той зачака да види дали щеше да сглоби мозайката сама.
- Поемаш вината за убийството на Грейнджър - каза тя.
- Да - потвърди Майло.
- И обвиняваш Грейнджър за всичко друго? Майло не си направи труда да потвърждава, а само каза:
- Обещаха ми кратко пребиваване в затвора, а той... - Майло преглътна затруднено. - Той ще остави семейството ми на мира. Така че, ако планираш да направиш нещо по въпроса, трябва да си готова да защитиш семейството ми с живота си.
16
Още преди да влезе в стаята за разпити до площад „Фоули“, той знаеше, че нещата вървят зле. Бележката от Сал го притесняваше.
„Не съм компрометиран. Последното ми съобщение беше за пътуването на ДЖ. С. до Вашингтон. Какво не е наред?"
Отговорът беше трагичен, независимо как го разглеждаше. Имаше три възможности:
Сал не беше на линия. Беше компрометиран, а някой от Министерството на вътрешната сигурност изпращаше подвеждащи имейли, използвайки името му.
Сал си беше там, но бе компрометиран и новите му господари му нареждаха какво да пише.
Сал беше там, но не знаеше, че е компрометиран. Някой бе решил да изпрати съобщението на Фицхю и да го наблюдава как се поти.
И трите варианта бяха лоша новина.
Но Фицхю се стегна преди разпита. Истината беше, че нищо не го свързваше с Тигъра, смъртта на Анджела Йейтс и на Грейнджьр. Цялата операция беше проведена чрез Грейнджьр, който вече бе мъртъв. А това означаваше, че не бе останал никой освен Майло Уийвър, който да го заплашва. Случаят беше приключен. Трябваше да е приключен.
Но самонадеяността му се изчерпи в даден момент. Първо Симънс го втрещи с новината за бащата на Уийвър - как така не бяха открили този факт преди? После тя го извика навън в коридора.
- Кажи ми защо двама от помощниците на сенатор Нейтън Ървин са разпитвали Тина Уийвър за теб. Можеш ли да го направиш?
- Какво? - учуди се той, тъй като не бе чул нищо подобно. - Не знам за какво говориш.
Бузите на Джанет Симънс се зачервиха силно, сякаш я бяха шамаросали.
- Преди ми каза, че не знаеш нищо за Роман Угримов. Така ли е?
Фицхю кимна.
- Предполагам, това означава, че никога не си го срещал?
- Точно това означава. За какво става дума?
- Какво тогава е това?
Симънс го остави да отвори плика и той измъкна три снимки. Китайски ресторант, сниман от скрита камера, насочена към малка задна маса.
- Чакай малко - започна той.
- Ти и Угримов изглеждате доста близки приятели - отбеляза Симънс.
Зрението му се замъгли, когато си припомни предишната вечер. Просто грешка, човек, който се бе припознал в него. Фицхю се опита да фокусира Джанет Симънс.
- Кой ти ги даде?
- Няма значение.
- Разбира се, че има! - изкрещя той. - Това е капан, не виждаш ли? Снимката беше направена снощи. Мъжът мислеше, че аз съм някой друг... Така ми каза. Ръкува се с мен, после се извини, защото мислеше, че съм някой на име... - той се опита да си спомни. - Бърнард! Точно така! Каза Бърнард!
- Снимките са направени миналата година в Женева - възрази Симънс, а спокойният ѝ глас контрастираше с истерията му.