Прекара три часа в оглеждане на стаята и всички лични вещи на Фицхю. Използва фотоапарата си, за да заснеме бележката, която бе оставил. Поговори си надълго с инспектора от отдел „Убийства“, ветеран на повече от двадесет години служба, който бе виждал всичко. Представител на Управлението пристигна на местопрестъплението в девет часа и ѝ благодари за бързата поява, но настоя, че вече не се нуждаят от помощта ѝ.
Тя се върна в „Гранд Хаят“ изморена, но гладна, изяде огромна закуска и се замисли над информацията, която бе събрала през последните четири дни. В стаята си разгледа снимката на Терънс Фицхю и Роман Угримов в Женева, после позвъни във Вашингтон. Съобщиха ѝ, че имиграционните служби разполагали с данни за самолета на Роман Угримов, който пристигнал на летище „Кенеди“ в четвъртък, 26 юли, и отлетял отново в събота през нощта, 28 юли. Вчера.
Тя се обади на Джордж и изиска снимки на Джим Пиърсън и Максимилиян Гржибовски, помощници на сенатор Нейтън Ървин от Минесота. Час по-къс- но, снимките бяха в пощенската ѝ кутия.
В четири часа Симънс стигна до Бруклин, но този път не си направи труда да паркира далеч от кооперацията. Намери си място на „Гарфилд“ близо до входната врата и звънна, за да предупреди Тина, че имаше посетител. Благодарение на изпочупените мебели, които трябваше да бъдат изхвърлени, сега апартаментът изглеждаше по-просторен и светъл. Приятно място, където да прекараш неделя следобед. Симънс купи кутия бисквити на път натам, за да награди Стефани за намирането на запалката. Момиченцето изглеждаше доволно, че агентката си спомняше заслугата ѝ. Седнаха на канапето, Симънс отвори лаптопа си и показа на Тина снимките на Джим Пиърсън и Максимилиян Гржибовски. Макар да го бе очаквала, изпита силно разочарование, когато Тина поклати глава и настоя, че тези хора са ѝ абсолютно непознати.
След това Тина пожела да чуе всичко за Евгени Примаков. Симънс не виждаше смисъл да крие произхода на Майло от нея, затова ѝ разказа цялата история. Докато приключи, и трите бяха изпълнени с благоговение към онази странна жена, Елън, и живота ѝ.
- Господи - възкликна Тина. - Това е толкова рокендрол.
Симънс се засмя.
- Рокендрол? - попита Стефани.
Агентката се прибра в хотела си и прекара по-голямата част от нощта в пристъп на див гняв. Когато изненадата избледня, гневът бе единственото, което ѝ остана. Девственицата щеше да заговори отново за мегаломанията ѝ. Мегаломаниаците не могат да понесат мисълта, че не контролират лично абсолютно всичко. А положението се влошава, когато осъзнаят, че не само не контролират нещата, но някой друг ги контролира. Човек, който е направлявал всичките им действия.
Тя звънна в ООН и настоя да ѝ дадат нюйоркския номер на Евгени Примаков. Телефонистката ѝ каза, че господин Примаков напуснал Ню Йорк тази сутрин. Заминал на почивка, но можел да бъде открит чрез офиса му в Брюксел след 17 септември. Симънс затръшна слушалката с такава сила, че едва не я счупи.
Постепенно яростта ѝ намаля, но само благодарение на умората ѝ. Спомни си енергията, която я бе изпълвала в Блекдейл, Тенеси. Двигателят ѝ бе заработил там за първи път и запазил напрежението през целия изминал месец. И вече горивото му се изчерпваше.
На сутринта тя взе метрото до площад „Фоули“, влезе в Центъра за задържане, изтърпя проверката и поиска да говори с Майло Уийвър.
Доведоха го отново окован. Имаше изморен, но здрав вид. Синините от побоя, който му бяха нанесли на Авеню на Америките, бяха избледнели и дори изглеждаше, че бе качил един-два килограма. Очите му вече не бяха кръвясали.
- Здрасти, Майло - поздрави го тя, докато пазачът закачаше веригите му към масата. - Изглеждаш в добра форма.
- Дължи се на прекрасната храна - ухили се той на надзирателя, който отвърна на усмивката му и се изправи. - Солидна храна, нали, Грег?
- Така си е, Майло.
- Чудесно.
Грег ги остави насаме и заключи вратата зад себе си, но остана до прозорчето отвън, за да ги държи под око. Симънс седна и сключи ръце на масата.
- Научаваш ли някакви новини тук?
- Грег вкарва контрабандно неделния „Таймс“ - отговори Майло и сниши глас. - Но не казвай на никого.
Симънс поднесе въображаем ключ към устните си, заключи ги и го хвърли настрани.
- Фицхю е мъртъв. Трупът му бе открит в хотелската му стая вчера сутринта.
Майло примигна изненадано. Дали наистина беше изненадан? Симънс нямаше представа. Беше чела досието му и разкрила тайните на миналото му, но Майло Уийвър си оставаше загадка за нея.