- Няма да бъда твой служител, Евгени. Само източник. А ти ще получаваш само това, което аз реша, че трябва да знаеш.
- Звучи достатьчно справедливо. А ако мога да ти помогна с нещо... Мога да поговоря с Тина. Да я въведем в кръга. Тя е умна, ще разбере.
- Не искам да разбира.
- Какво? За какво говориш?
- Животът ѝ е прекалено неуравновесен и така. Не искам да я съсипвам с толкова много информация.
- Не я подценявай - строго каза баща му, но Майло вече не слушаше.
В продължение на цяла седмица в Албъкърки бе слушал думите на стареца, плановете и сделките му. И какво му бе останало сега?
Сузукито беше част от колоната коли, които отвеждаха децата у дома. Майло забеляза голяма кутия, опакована за подарък на задната седалка. Рожденият ден на дъщеря му.
- Майло? Там ли си?
Но Майло чу само Големия глас, онзи, който говореше със странния тон на майка му. В онази килия на деветнадесетия етаж, гласът му бе повтарял безкрайно, че всичко, което върши, е нередно, но той не се бе вслушал в него. А сега: „Ето, отива си и последната ти надежда.“
После чу гласа на Айнър: „Обзалагам се, че Книгата казва нещо за надеждите.“
После неговия собствен глас: „Съветва те да не се уповаваш прекалено много на тях.“
После се върна във времето точно преди шест години. Лежеше окървавен на напечените от слънцето павета на улица във Венеция. Бременна жена пищеше, а бебето в нея се опитваше да излезе навън. Майло бе смятал, че това бе края, но бе сгрешил. Всичко тепърва започваше.
Припомни си част от философията на Туризма и заговори на разочарования глас, който живееше в него: „Не се нуждаем от надежда, мамо, защото няма край.“
- Какво беше това? - попита Евгени.
Сузукито зави зад ъгъла. Изчезнаха.
ОЛЕН СТЕЙНХАУЪР
ТУРИСТЪТ
OLEN STEINHAUER
THE TOURIST 2009
Елена Чизмарова, превод, 2010