- Няма нужда да ги намесваш в това - каза Майло, после го пусна.
Рот падна обратно на леглото и главата му се удари в стената.
Как този тип бе успял да завърти разпита на сто и осемдесет градуса?
- Просто се опитвам да водя разговор - каза Рот, като разтърка тила си. - Тук съм точно по тази причина. Да те видя.
Вместо да го разпита за това, Майло отиде до вратата. Можеше поне да смачка желанието на Рот като излезе от стаята.
- Къде отиваш?
Чудесно. Рот звучеше разтревожен. Майло потро- па на вратата и един от заместник-шерифите вкара ключа си в ключалката.
- Чакай! - извика Рот. - Разполагам с информация!
Майло отвори вратата.
- Чакай! - отново извика Рот.
Майло излезе от килията и тръгна по коридора. Заместник-шерифът затвори вратата.
3
Кошмарната обедна жега го погълна, докато си играеше с новата „Нокия“ на Управлението, която все още се опитваше да овладее. Най-после намери номера. Настани се между паркирана патрулна кола и увехналите храсти пред участъка и загледа как буреносни облаци изпълват небето. Грейнджьр отговори рязко:
- Какво има?
Том Грейнджьр звучеше като внезапно събуден човек, но вече бе почти обед.
- Потвърждавам, Том. Той е.
- Добре. Предполагам, че не иска да говори, нали?
- Не иска. Но се опитва да ме вбеси. Чел е досието ми. Знае за Тина и Стеф.
- Господи! Как се е добрал до това?
- Има приятелка. Тя може да знае нещо. Чакам да я доведат - обясни Майло. - Но той е болен, Том. Наистина болен. Не съм сигурен дали ще издържи пътуването.
- Какво му има?
- Още не знам.
Грейнджьр въздъхна и Майло си го представи настанен удобно в ергономичния си стол, загледан през прозореца към панорамата на Манхатън. Изправен срещу прашните тухлени сгради по главната улица на Блекдейл - половината затворени заради празника, но украсени със знамена по случай Деня на независимостта, Майло внезапно изпита завист.
- Просто да те уведомя - каза Грейнджър. - Разполагаш с един час, за да го накараш да говори.
- Не ми казвай.
- Казвам ти. Някакъв задник в Лангли изпратил имейл по открит сървър. Прекарах последния половин час в опити да опазя случая от Министерството на вътрешната сигурност. Ако чуя думата „юрисдикция“ още веднъж, ще полудея.
Майло отстъпи назад, когато един заместник-шериф влезе в патрулната кола и я подкара. Върна се при двойната стъклена врата на участъка.
- Надеждите ми са в приятелката. Каквато и да е неговата игра, няма да я играе по моите правила докато не го мотивирам с нещо. Или ако не го принудя.
- Можеш ли да го принудиш там?
Майло се замисли. Нова пагрулка паркира на мястото, откъдето бе потеглила предишната. Шерифът можеше да не обърне внимание на по-грубо отношение към затворника, но заместниците му надали щяха да реагират по същия начин. Изглеждаха доста наивни и съвестни.
- Ще видя какво ще се получи, когато момичето се появи.
- Ако типовете от министерството не ми бяха крещя- ли цяла сутрин, щях да те посъветвам да го изкараш оттам и да го приготвиш за изпращане. Но нямаме избор.
- Не мислиш, че ще го споделят с нас?
Шефът му изсумтя.
- Аз съм човекът, който не иска да споделя. Бъди добро момче и им го предай, но каквото и да ти каже, ще бъде само за нас. Ясно ли е?
- Разбира се.
Майло забеляза, че мустакатият полицай, излизащ от колата, бе Лесли, онзи, когото бе изпратен да прибере Кати Хендриксън. Лесли обаче бе сам.
- Ще ти звънна след малко - каза Майло и затвори.
- Къде е момичето? - обърна се той към Лесли.
Лесли хвана широкополата си шапка в ръка и я завъртя нервно.
- Изнесла се от мотела, сър. Късно снощи. Няколко часа след като я пуснахме.
- Разбирам. Благодаря.
Майло се отправи обратно към участъка и звънна у дома, макар да знаеше, че по това време нямаше кой да вдигне. Тина щеше да провери съобщенията от службата си, когато осъзнаеше, че той закъснява. Майло остави кратко и делово съобщение. Съжаляваше, че щеше да пропусне изпълнението на Стефани, но не прекали с извиненията. А и бездруго, следващата седмица тримата щяха да са заедно в Дисниуърлд и той щеше да разполага е достатьчно време да компенсира дъщеря си. После предложи на Тина да покани биологичния баща на Стефани, Патрик.
- И запиши рецитала на видео, моля те. Искам да го видя.
Намери Уилкокс в стаята за почивка. Шерифът се бореше с автомата за безалкохолни напитки.
- Мислех, че предпочиташ лимонада, Мани - отбеляза Майло.
Уилкокс се прокашля.