- Както и да е, по очевидни причини смятах, че са китайците. Те инвестират милиарди в онази страна заради нефта, а и снабдяват правителството с оръжия. Биха искали да предпазят инвестициите си. Но после... После видях вестниците. Всички вярваха, че президентът е виновен. Той бе преследвал Ахмад в продължение на години. И ме хванаха дяволите. Заинтересувах се кой е възложил поръчката на Клаузнер.
Рот примигна няколко пъти и Майло се уплаши, че отново ще се отнесе на някъде, но убиецът се съвзе бързо.
- Аз съм импулсивен човек При други хора това означава поражение, но на мен ми върши работа. Светкавичните решения са част от работата, нали?
Майло не възрази.
- Оказа се, че президентът Ал Башир бе на дипломатическо посещение в Кайро. И аз импулсивно отлетях за там. Луксозна вила със страховита охрана. Но аз съм Тигъра, нали? Успях да проникна вътре. Намерих го в спалнята му. За щастие, сам. И му зададох следния въпрос: „Омар, защо ме прекара?“ Чуй ме, Майло Уийвър. След двадесет минути дрънканици, осъзнах, че той не знае абсолютно нищо за това. Дали бе искал Ахмад да умре? Естествено. Но дали той бе поръчал убийството? За съжаление, не. Та, също като вятъра, аз изчезнах в миг.
Той отпи от водката на Майло и я задържа в устата си за няколко секунди преди да я погълне. После огледа шишето.
- Руска?
- Шведска.
- Хубава е.
Майло отново зачака търпеливо.
След още една глътка, Рот каза:
- Премислих работата и реших да потърся Ян Клаузнер. Извърших известни проучвания. Познавам доста хора, които могат да помогнат. Оказа се, че Ян Клаузнер е регистриран в Париж, но под името Хърбърт Уилямс, американец. Отидох на адреса му, който, разбира се, бе фалшив. И очевидно тогава съм допуснал грешка. Бил съм забелязан. Седмица по-късно, Ян се свърза с мен. Вече беше февруари. Помоли ме да отида в Милано, за да си прибера остатъка от парите. Господарят му осъзнал, че е направил грешка.
- И ти отиде - отбеляза Майло, заинтересуван от историята, въпреки желанието си.
- Парите са си пари. Или поне бяха - изморено се усмихна Рот. - Всичко мина гладко. Срещнахме се на четиринадесети февруари в кафене и той ми подаде пазарска чанта, пълна с евро. Освен това, като извинение, ми връчи досието на Майло Уийвър, познат като Чарлз Александър. Думите му бяха следните: „Това е врагът ти. Преследва те от пет години.“ - каза Рот и се намръщи. - Защо Ян постъпи по този начин, Майло? Защо ми даде досието ти? Имаш ли представа?
- Не. Абсолютно никаква.
Рот повдигна вежди озадачено.
- Едва по-късно, в Швейцария, когато ми съобщиха времето, когато съм бил заразен, си спомних какво стана. Нали разбираш, в кафенето имаше метални столове. С алуминиева мрежа. Много красиви, но в един момент усетих убождане от стола. Ето тук - посочи той долната част на дясното си бедро. - Проби панталона ми и се заби в крака ми. Тогава смятах, че е просто дефект в изработката. Малко парченце метал. Пусна ми кръв. Клаузнер - каза той, като поклати шава, - повика келнерката и започна да ѝ се кара. Заплаши, че ще ги съдя. Разбира се, момичето беше красиво - всички келнерки в Милано са красиви - и аз я успокоих.
- И смяташ, че така си се заразил?
Рот сви рамене с усилие.
- Как иначе? Сигурно, знаеш от досието ми, че съм целомъдрен и не употребявам дрога.
Майло се зачуди дали да отговори, но накрая призна:
- Досието ти е доста тънко.
- Аха!
Очевидно това достави удоволствие на наемния убиец.
Майло все още стоеше изправен в средата на килията. Позата му се стори неудобна, затова се настани в края на леглото, в краката на Рот.
- Кой мислиш е господаря на Клаузнер? - попита Майло.
Рот се вторачи в него замислено.
- Трудно ми е да кажа. Поръчките, които получавах от него, бяха нелогични, също като личната ти история. Винаги си задавах въпроса дали Клаузнер представлява една група или много групи. Размишлявах дълго и накрая стигнах до извода, че групата е само една.
Той замълча за миг, за да придаде ефект на думите си.
- Глобалния ислямски джихад.
Майло отвори уста, но бързо я затвори. После попита:
- Това притеснява ли те?
- Аз съм професионалист, Майло. Единственото, което ме интересува, е дали е възможно да се изпълни поръчката.
- Значи терористите ти платиха да ги отървеш от молла Салих Ахмад, един от собствените им хора? Това ли твърдиш?
Рот кимна.
- Публичните и частните убийства имат различна цел. Ти би трябвало да го знаеш. Не мислиш, че единственият похват на Ал Кайда е да натъпче хлапета с бомби и да ги изпрати при девствениците в рая, нали? Не. А работата в Судан... отначало и аз не загрях. После се вгледах внимателно. Кой печели сега? Забрави за Дарфур за момент. Говоря за столицата. Хартум. Там печелят мюсюлманските бунтовници. Получиха обществена подкрепа, каквато не бяха и сънували преди. Убийството на Ахмад.бе най-чудесния подарък, който тези копелета някога са получавали, а с китайското клеймо на трупа му щеше да е още по-добре - обвинете китайските инвеститори, които подкрепят президента. Скоро там ще настъпи ислямски рай, благодарение на мен - поклати глава Рот.