- Кой си ти всъщност? Никога не научихме истинското ти име. Дори не знаем националността ти.
Тигъра се усмихна отново и се изчерви.
- Предполагам, че това е нещо като победа, нали?
Майло призна, че беше впечатляващо.
- Отговорът е в досието ми. Някъде в онази кула на Авеню на Америките. Виждаш ли, единствената разлика между теб и мен е, че избираме различни начини да връчим оставките си.
Майло се обърка за миг, после загря.
- Бил си турист!
- Братя по оръжие - широко се ухили Тигъра. - По-късно ще ти се иска да си ми задал още един въпрос. Знаеш ли кой?
Майло, все още зашеметен от новината за миналото на Рот в Управлението, нямаше представа за какъв въпрос ставаше дума. После се сети, тъй като въпросът беше съвсем прост.
- Защо Тигъра?
- Точно така! Но истината е разочароваща. Нямам представа. Някой го използва някъде за първи път. Може би журналист, не знам. Предполагам, че след Чакала имаха нужда от друго животно - той сви рамене и се намръщи от болка. - Предполагам, би трябвало да съм доволен, че не избраха лешояд или таралеж. Но преди да попиташ, не, не съм получил прякора си от песента на тъпото шоу „Сървайвър“.
Въпреки всичко, Майло се усмихна.
- А сега ми позволи аз да те попитам нещо - каза Рот. - Какво мислиш за Черната книга?
- Каква книга?
- Престани да се преструваш, моля те.
В света на Туризма, Черната книга бе най-близкото нещо до Светия Граал. Тайното ръководство за оцеляване. Носеха се слухове, че пенсиониран турист бил скрил двадесет и един екземпляра от нея на различни места по света. Историите за Черната книга бяха стари като самия Туризъм.
- Измислица - отговори Майло.
- Съгласен съм - потвърди Рот. - Когато започнах свободната си практика, мислех, че Черната книга може да се окаже полезна, затова прекарах няколко години в издирването ѝ. Но тя е плод на нечие свръхактивно въображение. Може би шефовете от Лангли са пуснали слуха отначало, или пък някой отегчен турист. Но е добра идея.
- Така ли мислиш?
- Разбира се. Нещо стабилно в объркания ни свят. Библия за живота.
- За твой късмет, ти се радваш на истинската библия.
Рот кимна, а когато заговори отново, тонът му бе напълно искрен.
- Моля те. Ние с теб сме врагове, разбирам го. Но повярвай ми, човекът, който ми причини това, е много по-лош и опасен от мен. Поне ще го потърсиш, нали ?
- Добре - кимна Майло, без да е сигурен колко дълго щеше да спази обещанието си.
- Чудесно.
Самюъл Рот се наведе и потупа коляното на Майло, после се облегна на стената. Внезапно стисна зъби и нещо изхрущя в устата му. Майло усети аромата на горчиви бадеми. Беше се натъквал на този мирис няколко пъти, при хора, които бяха напълно посветени на каузата си или ужасно уплашени. Трудният начин за измъкване. Или пък лесният. Зависеше от философията ти.
Зачервените очи на наемния убиец се изцъклиха и Майло видя отражението си в тях. Рот се сгърчи няколко пъти и Майло го хвана, за да не падне от леглото. Главата му се отметна назад, а устните му се покриха с бяла пяна. Майло държеше труп.
Той го положи на леглото, избърса ръце в панталона си и се отдръпна към вратата. Бяха изминали години откак се бе изправял срещу смъртта, но дори и тогава, когато му се случваше по-често, никога не бе свикнал с нея. Внезапната тежест. Бързото охлаждане. Течностите, които изтичаха от тялото. Оранжевият гащеризон на Рот потъмня на слабините. Бързата загуба на съзнание и на всичко, което този човек, независимо дали добър или лош, бе преживял. Нямаше значение, че само преди минути бе искал да се подиграе на фалшивото смирение на Тигъра. Важното бе, че в бетонната килия внезапно бе престанал да съществува цял един свят. Светкавично и пред очите му. Това бе смъртта.
Майло излезе от шока си, когато вратата зад него се раздруса. Той отстъпи настрани и шериф Уилкокс влезе вътре и каза:
- Слушай, дойдоха едни хора, които...
Шерифът замълча и се закова на място.
- Господи - промърмори той и лицето му доби ужасен вид. - Какво, по дяволите, му направи?
- Той сам си го направи. Цианкалий.
- Но... но защо?
Майло поклати глава и тръгна към вратата, като се чудеше какво ли би казала Мери Бейкър Еди за самоубийството.